Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 5 непростими грешки при приготвянето на месо, които го правят жилаво, твърдо и безвкусно
  • Новини

5 непростими грешки при приготвянето на месо, които го правят жилаво, твърдо и безвкусно

Иван Димитров Пешев май 25, 2023
eemmsamsmarkasroas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Понякога незнанието в кухнята може да провали и най-вкусната гозба. Ако сте от хората, които обичат и често готвят месо , то непременно трябва да сте запознати с тези 5 непростими грешки , които могат да съсипят и най-качественото парче месо, което току-що сте закупили от магазина.

В резултат гозбата, над която сте се трудили час-два, се получава безвкусна, а месото става жилаво или твърдо като подметка.

За да избегнете горния сценарий, просто се научете да избягвате най-разпространените грешки при приготвянето на месото :

месо за готвене

Грешка 1: Прекалено много бързате Важно е, когато започнем да готвим месо, то да бъде със стайна температура. Отделете време, ако ще използвате замразен продукт, той да достигне плавно до желаната температура. Също така е важно внимателно да избършете месото с хартиена кърпа, за да получите суха повърхност преди готвене. Ако ще мариновате месото, отделете достатъчно време и за този етап. Нужно е известно време, за да поеме вкусовете и да се увеличи ефекта от маринатата. 30 минути са минимум, но е за предпочитане по-дълго, ако имате възможност.

месо марината

Грешка 2: Неправилен избор и количество на подправки Подправянето обикновено е въпрос на вкус, но основно правило в съвременната хранителна култура е, че колкото по-високо е качеството на месото, толкова по-малко подправки се използват в готвенето. Не забравяйте, че солта и черният пипер се слагат задължително накрая.

тиган с олио

Грешка 3: Масло или олио? Краткият отговор на този въпрос е: и двете. Започнете да запичате месото в малко олио и след това добавете малко масло в края на готвенето на вкус. Олиото може да издържи на много по-високи температури от маслото и не изгаря толкова лесно в тигана.

много месо в тигана

Грешка 4: Слагате твърде много месо в тигана Не се заблуждавайте, че става по-бързо само защото слагате възможно най-много продукти в тигана. По този начин рискувате резултатът да бъде лош. Основното правило е, че трябва да има достатъчно място в тигана, така че месото да не се смачква и да добие равномерен загар.

Грешка 5: Грешка при избора на техника на готвене Коя техника на готвене е най-подходяща зависи от това от кое животно идва месото. За барбекю и скара се използват главно филета от крехкото месо от средата или гърба на животното. За супи и чорби – предно месо с по-здрава съединителна тъкан, което изисква по-дълго време за готвене. Печене в фурната е подходящо за по-големи парчета месо от задни части, а също и предно месо, което е добре да се готви на ниска температура и дълго време.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Български шериф в Канада: Ще ви кажа истината защо напуснах България
Next: Те намериха бутилка на плажа, а вътре имаше послание, което спря дъха им и изуми всички

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.