Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 500 000 пенсионери са в шок. Голяма разлика в парите им с тези на останалите
  • Новини

500 000 пенсионери са в шок. Голяма разлика в парите им с тези на останалите

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
fgdhghgfjhgjghj.png

Над 500 000 пенсионери не могат да се мерят с останалите по възнаграждения. Те вземат минимални пари. Дистанцията със средната пенсия и с минималната работна заплата продължава да расте.

Средната пенсия у нас увеличава дистанцията пред минималната работна заплата, но това надали се усеща от пенсионерите с минимална пенсия за стаж, които наброяват над половин милион души.

Пенсионерите, чиято лична или наследствена основна пенсия за осигурителен стаж и възраст е в минималния законов размер, възлизат на 521 669 души към края на първото полугодие на тази година, сочи справка на Expert.bg в данните на Националния осигурителен институт.

Това представлява 36% от всички пенсионери с лични или наследствени пенсии за стаж и възраст, които достигат средно 1.43 млн. души през първите 6 месеца на тази година, от които малко над 8 000 души са с наследствена пенсия, чийто минимален размер е 350 лева през разглеждания период.

Общият брой на всички пенсионери (стаж, инвалидност и и др.) у нас достига малко над 2.02 млн. броя, като делът на хората с минимални основни пенсии по всички пера е цели 45% или 925 611 лица, от които половината са за стаж и възраст.

Минималната пенсия за стаж към средата на тази година бе 467 лева, като данните вземат предвид това ниво. Припомняме че от първи юли тази година минималната пенсия за стаж бе увеличена на 523 лева.

Пенсионерите с минимална основна пенсия за стаж (без тези с наследствени пенсии) възлизат на 513 549 души, като от тях, само 410 557 души взимат пълния размер на минималната пенсия, докато останалите 102 992 пенсионери получават 396.95 лева, тъй като нямат необходимия стаж за пълна пенсия и получават плащанията в намален размер.

На фона на това средната основна пенсия у нас достига 668.85 лева, като средната стойност на пенсиите за стаж и възраст възлиза на 701 лева. Ако се считат и всички добавки към плащанията към пенсионерите, то средната пенсия у нас всъщност нараства до 742.22 лева за първото полугодие на тази година – средно 735.48 лева през първото тримесечие и средно 748.97 лева през второто тримесечие.

Средният размер на изплатената пенсия на един пенсионер конкретно за осигурителен стаж и възраст достига 784.34 лева през първото полугодие. Средната сума при мъжете е 891.48 лева, а при жените – 722.69 лева.

Така делът на пенсионерите с плащания, възлизащи под минималния праг, намалява до 19% от всички лица с право на пенсии за стаж или малко над 292 000 души. От друга страна, дори след включването към основния размер на водещата пенсия на сумата за изплащане на останалите пенсии и добавките, хората с пенсия за стаж, получаващи плащания под средната пенсия за страната, са приблизително половината пенсионери. Казано с други думи, над 830 999 души от общо над 1.5 млн. лица получават пенсии за стаж до 700 лева към края на първото полугодие на тази година.

Най-висок среден размер на изплатените пенсии се наблюдава в София-град – средно 904.71 лева през първото полугодие на тази година. Най-ниски са пенсиите в Кърджали – средно 598.62 лева.

На фона на всичко това, средната изплатена пенсия за стаж продължава да увеличава дистанцията пред минималната работна заплата. Тя е с около 180 лева повече, отколкото реално получават работниците на минимална заплата у нас.

Към настоящият момент минималната работна заплата възлиза на 780 лева брутно или 605 лева нетно. Очаква се от началото на следващата година минималната заплата да скочи с 20% до 933 лева, според предложение на управляващите. Дори и в този си размер, минималната заплата ще бъде под нивото на средната пенсия у нас, тъй като нетното изражение на предложената сума е 724 лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лоши сме ние, хората! Мародери налазиха Царево, а има и опасност от зарази
Next: Предстои абсолютно всички шофьори в България да бъдат улеснени! Най-накрая! От кога чакахме това да се случи

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.