Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 56-тата молитва към Богородица притежава голяма сила, променя съдбата и живота
  • Новини

56-тата молитва към Богородица притежава голяма сила, променя съдбата и живота

Иван Димитров Пешев юли 30, 2023
thrdhdhthrhrt.png

Нашите предци се раждат, живеят собствения си живот и умират с молитва. Имаше огромен брой молитви, които се четат винаги.

Най-могъщата молитва за нашите баби и дядовци беше всемогъщата молитва на Най-Светата Богородица . Тази невероятна молитва беше предавана от поколение на поколение и носи в наше време велика мъдрост.
Споделяме с читателите мощна молитва за предстоящите месеци, след като прочетете ще намерите защита и спокойствие.

Молитва за благословената Богородица

Има 77 молитви за Благословената Дева Мария и всички те са запазени от незапомнени времена. Пренаписвайки ги, хората предават молитвите един на друг от поколение на поколение. Въпреки че говорният и писменият език се променя, самият смисъл на молитвата остава непроменен.

Основното предимство на молитвите на Дева Мария е тяхната чудотворна сила. Хората, когато четат молитвите, се отърват от болести и нещастия. Защото всеки, който чете молитвата на Дева Мария, е неуязвим. Не забравяйте да прочетете тази молитва и Пресвятият Богослов ще ви защити вас и вашите близки от неприятностите на земята.

„На хълма, близо до свещената река Йордан, майката Дева Мария спеше. Божият Син дойде и каза:

– Амин, Дева Мария, ти спиш или не спиш.

Дева Мария отговорила:

„О, възлюбени синко, аз спах малко, сънувах много. Сънят ми предсказва нещо много ужасно за Теб. Чадо мое, не бива да разказваш на никого този сън.

– Разкажи ми майко, Дева Марийо, твоя сън и аз ще преценя какво да правя.

– Видях аз сън: Беззаконници те гониха през гори, реки, блата и заловиха, биха с пръчки завързаха, железни пръти биеха, защото се нарече Син Божий, и в устата ти жлъчка слагаха, на главата корона от тръни полагаха. О, Мой възлюбен Сине, на какви мъчения се ти подложи.

– Сънувах сън: Предателят Юда, когото фарисеите съдилха, осъдили Юда, заповядали да направят кръст от три дървета – от кедър, липа и кипарис. Истинският Христос беше разпнат на кръста, с ръце и крака, с пирони приковани. Тъй както пролетните потоци се изливат, така кръвта изтича от истинския Христос. Тъй като еловата кора дървото напуска, така от истинския Христос тялото му го изоставя.

– О, чадо мое мило, на какво мъчение си подложен. Ти можеше даа ги издухаш и прашинка да не остане от тях, Ти можеше да разтвориш плаща си и с огън да ги изпепелиш! Ех, мило момче, къде отиваш, на кого ме оставяш?

– На Йоан Богослов, приятеля Христов. Той ще те напои и нахрани, обувки и дрехи ще ти даде и ще те затопли с топлината си. Света Богородице, който прочете молитвата ти през октомври, през ноември ще я пренапише и ще я носи със себе си всеки ден, той ще бъде спасен. Птица няма да те нападне и звяр няма да те разкъса, а любопитните хора няма да те виждат. Ти в огън няма да гориш и няма да се удавиш във водата, а къщата ти ще бъде спасена от огън с Божията милост.

– Който прочете молитвата ти при раждане, няма да се роди крадец, нито хулиган, нито злодей, лошо дело никому няма да стори. Всеки, който чете молитвата преди смъртта си, ще бъде спасен от вечни мъки. От смолата кипяща, от горящия огън, от червеите на тези, които не спят, ще отиде в рая на светлината. Амин. „

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кой може да отиде на санаториум от НОИ
Next: Шофьорът отвори вратата на колата насред задръстването, няма да повярвате защо го направи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.