Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 6 деца направиха немислимото в Пазарджишко, лекари се чудят как да ги спасяват
  • Новини

6 деца направиха немислимото в Пазарджишко, лекари се чудят как да ги спасяват

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
srwqrasrsrsd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Шест деца са били спасени от лекарите във Второ педиатрично отделение на МБАЛ-Пазарджик. Това съобщиха от здравното заведение.

Най-малкото от тях било на 1 година и 11 месеца, а най-голямото на 16 години.

Момиченце на 1 г.


и 11 месеца
 от село Исперихово е закарано в болницата, след като е приело миша отрова. Детето било забелязано от своята майка да дъвче розови зрънца. „Не се знае какво количество от отровата е успяло да погълне, но отравянето с такава отрова е много опасно“, обясни педиатърката д-р Мария Митева.

 

12-годишно момиче от Белово е прието в Интензивния сектор на отделението, след като по погрешка е приело неизвестно количество разредител за боя. То объркало шише за вода с такова, в което било съхранявано опасното вещество и отпило няколко глътки. Детето е прието в незадоволително общо състояние.

 

16-годишно момче и 13-годишно момиче от Пазарджик са се отровили след смесването и изпиването на неизвестно количество алкохол (бира, водка и уиски). По-голямото дете е прието с алкохолна кома и в доста тежко състояние.

14-годишно момиче от село Алеко Константиново постъпва в отделението след неуспешен опит да сложи край на живота си. Освен, че е изпило неустановено количество таблетки от три вида медикаменти – Валсартан, Диклак и Но-шпа, е направило опит и да си пререже вените. Прието е в увредено общо състояние, но след приложеното лечение е стабилизирано.

 

13-годишно момче от с. Мало Конаре е намерено от майка си на улицата, отпуснато и пребледняло, неадекватно, с оплакване от задух и сърцебиене. След като е докарано в Спешно отделение, е признало, че е пушило трева.

Не е известно какви точно наркотични вещества е имало в цигарата, която му е дадена да пуши от негови приятели. След проведеното лечение в Интензивния сектор на Второ педиатрично отделение на 17 юли, детето е изписано в добро състояние.

„Всички случаи приключиха благоприятно, но искаме да кажем на родителите, че е необходимо да се провеждат повече разговори с децата. Те няма как да бъдат изолирани от обществото и околния свят, но ако знаят за опасностите от употребата на опасни вещества, ще се замислят и ще знаят как да се предпазват и да не ги употребяват.

 

Що се отнася до токсичните вещества, те трябва да се съхраняват на недостъпни за децата места, а шишетата, в които са сипани, да бъдат и надписани. Не разхвърляйте из домовете си отрови за гризачи и насекоми, които могат да попаднат в детските ръце“,посъветва още д-р Митева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вече постоянно държа по 1 гъба за миене в хладилника и си реших най- големия проблем
Next: Тя взе един сапун и нарисува няколко черти на огледалото, ефектът поразителен- ще ви накара веднага да пробвате и вие

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.