Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 6-годишен поръча храна за вкъщи за 1000 долара от телефона на баща си. За всяка поръчка оставял 25% бакшиш
  • Новини

6-годишен поръча храна за вкъщи за 1000 долара от телефона на баща си. За всяка поръчка оставял 25% бакшиш

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2023
ashasodaskdaosdl.png

6-годишният Мейсън Стонхаус поръча храна за 1000 долара от телефона на баща си от множество хранителни заведния, като след всяка поръчка оставял по 25% бакшиш, предаде Си Ен Ен.

Случката се развива в американския щат Мичиган. В събота вечерта бащата на Мейсън – Кийт, го оставя да си играе с телефона му преди лягане. За отрицателно време детето успяло да изхарчи 1000 долара в приложението за доставки на храна Grubhub. Към 21 часа в дома на семейството започнали да пристигат поредица от доставки.

Записите от видеокамерата на семейство Стоунхаус до входната им врата показват доставка след доставка. Кийт Мейсън бил смаян – докато не разбрал какво се е случило.

Детето е успяло да поръча всевъзможни видове храна, включително скариди, салати, шаурма, пилешки обвивки, сандвичи, пържени картофки с чили кашквал и няколко поръчки на сладолед. Поръчал толкова много храна, че банката на Кийт му изпратила сигнал за измама, в който отказала поръчка на пица за 400 долара.

Не изпускай тези оферти:

Баща му се опитал да се обади в ресторантите, за да спре поръчките, след като разбрал какво се е случило, но те му казали да се свърже с Grubhub. Семейството споделило огромни количества храна със съседите си.

„Докато цялата храна се доставяше и аз разбрах какво се е случило, отидох да поговоря с Мейсън за това, което е направил – това е единствената част, която ме разсмива. Опитвах се да му обясня, че това не е добре, а той вдигна ръка, спря ме и каза: „Татко, дойдоха ли вече пиците с пеперони?“ Трябваше да изляза от стаята. Не знаех дали да се ядосвам или да се смея!“, разказва бащата на пакостника.

Компанията за доставки Grubhub заяви, че се е свързала със семейство Стоунхаус във връзка с „неочакваното харчене“ на сина им и им е предложила карти за подаръци Grubhub на стойност 1000 долара.

Родителите на Мейсън заявиха, че са се опитали да превърнат харченето на шестгодишното момче в урок за управлението на финансите. Те взели касичката му и започнали да вадят пари от нея – монета за пицата, монета за скаридите и т.н.

„Мисля, че му стана ясно, когато му взехме парите, за да му е за урок“, казва майката на Мейсън – Кристин Стоунхаус. Тя разказва, че е обяснила на сина си, че двамата с баща му са наясно, че спестяванията значат много за детето, но че са обяснили на Мейсън, че те са само една много малка част от похарченото. Родителите на Мейсън казаха, че ще мине известно време, преди момченцето отново да получи достъп до телефон.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пред къщата на новата Ванга се вие дълга опашка от желаещи да им помогне, трябва да си носите само бучка захар
Next: Черна вест в държавата. Внезапно почина легендарен професор. Поклон

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.