Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 6 деца направиха немислимото в Пазарджишко, лекари се чудят как да ги спасяват
  • Новини

6 деца направиха немислимото в Пазарджишко, лекари се чудят как да ги спасяват

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
srwqrasrsrsd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Шест деца са били спасени от лекарите във Второ педиатрично отделение на МБАЛ-Пазарджик. Това съобщиха от здравното заведение.

Най-малкото от тях било на 1 година и 11 месеца, а най-голямото на 16 години.

Момиченце на 1 г.


и 11 месеца
 от село Исперихово е закарано в болницата, след като е приело миша отрова. Детето било забелязано от своята майка да дъвче розови зрънца. „Не се знае какво количество от отровата е успяло да погълне, но отравянето с такава отрова е много опасно“, обясни педиатърката д-р Мария Митева.

 

12-годишно момиче от Белово е прието в Интензивния сектор на отделението, след като по погрешка е приело неизвестно количество разредител за боя. То объркало шише за вода с такова, в което било съхранявано опасното вещество и отпило няколко глътки. Детето е прието в незадоволително общо състояние.

 

16-годишно момче и 13-годишно момиче от Пазарджик са се отровили след смесването и изпиването на неизвестно количество алкохол (бира, водка и уиски). По-голямото дете е прието с алкохолна кома и в доста тежко състояние.

14-годишно момиче от село Алеко Константиново постъпва в отделението след неуспешен опит да сложи край на живота си. Освен, че е изпило неустановено количество таблетки от три вида медикаменти – Валсартан, Диклак и Но-шпа, е направило опит и да си пререже вените. Прието е в увредено общо състояние, но след приложеното лечение е стабилизирано.

 

13-годишно момче от с. Мало Конаре е намерено от майка си на улицата, отпуснато и пребледняло, неадекватно, с оплакване от задух и сърцебиене. След като е докарано в Спешно отделение, е признало, че е пушило трева.

Не е известно какви точно наркотични вещества е имало в цигарата, която му е дадена да пуши от негови приятели. След проведеното лечение в Интензивния сектор на Второ педиатрично отделение на 17 юли, детето е изписано в добро състояние.

„Всички случаи приключиха благоприятно, но искаме да кажем на родителите, че е необходимо да се провеждат повече разговори с децата. Те няма как да бъдат изолирани от обществото и околния свят, но ако знаят за опасностите от употребата на опасни вещества, ще се замислят и ще знаят как да се предпазват и да не ги употребяват.

 

Що се отнася до токсичните вещества, те трябва да се съхраняват на недостъпни за децата места, а шишетата, в които са сипани, да бъдат и надписани. Не разхвърляйте из домовете си отрови за гризачи и насекоми, които могат да попаднат в детските ръце“,посъветва още д-р Митева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вече постоянно държа по 1 гъба за миене в хладилника и си реших най- големия проблем
Next: Тя взе един сапун и нарисува няколко черти на огледалото, ефектът поразителен- ще ви накара веднага да пробвате и вие

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.