Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 6-годишно дете е убито със сол и мъчения от мащехата и баща му
  • Новини

6-годишно дете е убито със сол и мъчения от мащехата и баща му

Иван Димитров Пешев юли 8, 2022
anaglgiapoliciq.jpg

Кадър Английска полиция

Във Великобритания са в шок от зверство по време на локдауна.

Нечовешката жестокост към Артър потресе Англия и предизвика сериозна проверка на социалните служби, пише „24 часа“

Никой не ме обича – това е едно от последните изречения, които 6-годишният Артър Лабинджо-Хюз изрича, преди да бъде убит от мащехата си. Нечовешките мъки, на които момченцето е било подложено по време на първия локдаун в Англия заради коронавируса миналата година, потресоха страната и предизвикаха сериозно разследване за работата на социалните служби, допуснали трагедията.

Зверствата срещу него са записани от охранителни камери в дома на 32-годишната Ема Тъстин, с която бащата на Артър Томас Хюз, заживява след запознанство онлайн. Налага се Артър да се премести при тях, след като майка му Оливия убива новия си партньор по време на пиянска разправия. Тя го намушква 12 пъти с нож през февруари 2019 г. и е осъдена на 11 г. затвор. Вместо да получи подкрепа от баща си след преживения шок от стореното от майката, момченцето попада в ръцете на жестоката Ема. Тя явно го възприема като заплаха за щастливия си живот с 29-годишния Томас и успява да го убеди, че детето е сериозна пречка.

Артър често е наказван по всевъзможни начини. Оставян е над 14 часа без храна

Когато му е давано ядене, то е било обилно солено, за да бъдат увредени органите му. Аутопсия след смъртта показва, че по тялото му има следи от около 130 удара и остатъци в бъбреците от поне 6 лъжици сол. Всичко това е трябвало да понесе за трите месеца, през които живее с баща си и своята мащеха. Често, когато Томас излиза за работа, Ема му изпраща гласови съобщения на телефона какво прави момчето. Разследващите са открили около 200 такива.

На някои се чува как тя казва: “започва отново” или “все още продължава”, на други самият Артър вика за помощ баба си и чичо си. Бащата обикновено отговаря, че момчето ще си го получи, когато се върне, или пък, че ще му извие врата – наказание, на което периодично го е подлагал. Томас не само не е спирал агресивното отношение на Ема към сина му, но я е насърчавал да го подлага на мъчения. В едно от гласовите съобщения ѝ поръчва:

“Изкопай гроба на Артър”, което тя прави на 16 юни 2020 г. След серия от удари в главата момченцето е прието в болница, където часове по-късно умира.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Арестуваха брата на убиеца Георги Семерджиев – спипаха го пиян и дрогиран зад волана
Next: Вижте майката-чудовище, която храни децата си с кучешка храна на пода

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.