Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 6 деца направиха немислимото в Пазарджишко, лекари се чудят как да ги спасяват
  • Новини

6 деца направиха немислимото в Пазарджишко, лекари се чудят как да ги спасяват

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
srwqrasrsrsd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Шест деца са били спасени от лекарите във Второ педиатрично отделение на МБАЛ-Пазарджик. Това съобщиха от здравното заведение.

Най-малкото от тях било на 1 година и 11 месеца, а най-голямото на 16 години.

Момиченце на 1 г.


и 11 месеца
 от село Исперихово е закарано в болницата, след като е приело миша отрова. Детето било забелязано от своята майка да дъвче розови зрънца. „Не се знае какво количество от отровата е успяло да погълне, но отравянето с такава отрова е много опасно“, обясни педиатърката д-р Мария Митева.

 

12-годишно момиче от Белово е прието в Интензивния сектор на отделението, след като по погрешка е приело неизвестно количество разредител за боя. То объркало шише за вода с такова, в което било съхранявано опасното вещество и отпило няколко глътки. Детето е прието в незадоволително общо състояние.

 

16-годишно момче и 13-годишно момиче от Пазарджик са се отровили след смесването и изпиването на неизвестно количество алкохол (бира, водка и уиски). По-голямото дете е прието с алкохолна кома и в доста тежко състояние.

14-годишно момиче от село Алеко Константиново постъпва в отделението след неуспешен опит да сложи край на живота си. Освен, че е изпило неустановено количество таблетки от три вида медикаменти – Валсартан, Диклак и Но-шпа, е направило опит и да си пререже вените. Прието е в увредено общо състояние, но след приложеното лечение е стабилизирано.

 

13-годишно момче от с. Мало Конаре е намерено от майка си на улицата, отпуснато и пребледняло, неадекватно, с оплакване от задух и сърцебиене. След като е докарано в Спешно отделение, е признало, че е пушило трева.

Не е известно какви точно наркотични вещества е имало в цигарата, която му е дадена да пуши от негови приятели. След проведеното лечение в Интензивния сектор на Второ педиатрично отделение на 17 юли, детето е изписано в добро състояние.

„Всички случаи приключиха благоприятно, но искаме да кажем на родителите, че е необходимо да се провеждат повече разговори с децата. Те няма как да бъдат изолирани от обществото и околния свят, но ако знаят за опасностите от употребата на опасни вещества, ще се замислят и ще знаят как да се предпазват и да не ги употребяват.

 

Що се отнася до токсичните вещества, те трябва да се съхраняват на недостъпни за децата места, а шишетата, в които са сипани, да бъдат и надписани. Не разхвърляйте из домовете си отрови за гризачи и насекоми, които могат да попаднат в детските ръце“,посъветва още д-р Митева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вече постоянно държа по 1 гъба за миене в хладилника и си реших най- големия проблем
Next: Тя взе един сапун и нарисува няколко черти на огледалото, ефектът поразителен- ще ви накара веднага да пробвате и вие

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.