Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 600 000 български запасняци могат да бъдат мобилизирани! 1000 лв. глоба за скъсана повиквателна
  • Новини

600 000 български запасняци могат да бъдат мобилизирани! 1000 лв. глоба за скъсана повиквателна

Иван Димитров Пешев май 9, 2022
rbgpovikalt.jpg

Разпратени повиквателни в разгара на войната в Украйна хвърлиха в паника родните запасняци. Социалните мрежи прегряха от притеснения и догадки на надхвърлили сто кила чичовци дали няма да се озоват в окопите.

Явилите се във военните окръжия се вайкаха, че никога досега не са ги търсили по подобен повод и начин. Беше им обяснено, че при военно положение имат два часа да се явят на указано за тях място. Трябваше да уточнят и размерите на униформи и обувки. Министерството на отбраната пък се зае да прогони страховете. От ведомството обясниха, че Централното военно окръжие и неговите структури в страната всяка година извършват актуализиране на базата данни за хората от резерва и запаса, които се водят на военен отчет.

За тази цел те изпращат повиквателни заповеди за даване на мобилизационно назначение за военно време до гражданите, което изобщо не означава, че ги мобилизират. Само и единствено след решение на Народното събрание и указ на президента може да се обяви мобилизация, успокоиха от МО.

От военните окръжия пращат повиквателни два пъти в годината след отписване от военен отчет на съответния набор към юни и декември на календарната година. Идеята призовката да се хвърли в коша и забрави обаче крие рискове. Съгласно чл. 95 от Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България „запасен, който не изпълни задължение, възложено му с този закон, се наказва с глоба от 270 до 1000 лв.“.

Въпреки обяснението на министерството обаче, съмненията у гражданите останаха. „Марица“ се опита да почерпи информация от началника на Военното окръжие в Пловдив полк. Стефан Паскалев, но получи отказ с мотива, че не бива да се създава паника. Което не спря споровете в социалните мрежи колко запасняци може да вдигнем на крак, ако случайно войната стигне и до нас.

В случай на мобилизация при започнала война ще бъдат привикани всички мъже и жени от 18 до 55 г., които са преминали военно обучение. В т. ч. влизат служилите в армията, преминалите през казармата или доброволно военно обучение. Страната ни към момента разполага с резерв от запасни и доброволци. Доброволният резерв е лимитиран до 3000 души. Включилите се в него преминават през 30-дневно обучение, изпити и клетка, след което имената им попадат в резерва. Ежегодно преминават и през още обучения и курсове.

Проблемът към настоящия момент е, че намалява с бърза скорост броят на българите, които следва да бъдат мобилизирани. За тяхна сметка се увеличават тези, които никога не са хващали оръжие в живота си. България се прости със задължителната казарма през 2007 г., като набор 1988 г. изтегли късата клечка да бъде последният, принуден да мине през военна служба.

През изминалите оттогава 15 години има близо половин милион младежи и мъже над 18 г., които си нямат хабер от военна подготовка. Сметките са според данните, че средно всяка година се раждат 30 000 момчета.

В момента при война ще бъдат привикани изкаралите военна служба от набор 1967, които към момента са на пределната мобилизационна възраст от 55 г., до последните преминали през казармата – набор 1988 г. Тоест, служилите в рамките на 21 години, което по груби изчисления прави около 600 000 мъже.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Касапница край Пловдив: Жена загина на място в челно автомеле, други двама са ранени
Next: До всички пенсионери, имаме важни новини за Вас на 9-ти май

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.