Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 65-годишен фермер си ореше нивата, когато удари нещо твърдо, което се оказа син бидон, а когато го отвори, краката му се разтрепериха
  • Новини

65-годишен фермер си ореше нивата, когато удари нещо твърдо, което се оказа син бидон, а когато го отвори, краката му се разтрепериха

Иван Димитров Пешев декември 5, 2022
oreoroeoroasoahssh.jpg

Този земеделски производител никога не очакваше да стане богат. Един ден той орал нивата си, докато не ударил син бидон.

Това, което намерил вътре, го шокирало. Вътре имаше 600 милиона долара.

Хосе Мариан Картолос, 65-годишен фермер, получил разрешение от държавата да обработва този имот.

По тази причина Картлолос не може да задържи парите, а се възползва от колумбийското правителство и обяви, че ще ги инвестира в пътища и образованието.

Не изпускай тези оферти:

Счита се, че тези пари принадлежат на известния Пабло Ескобар, кралят на кокаина и една от най-големите мафии в световната история.

Друг подобен случай в Гърция:

Овчар в Гърция намери 100 хил. евро в бидон. Невероятна история се разиграла в село Караискакис в Западна Гърция, където селскостопански работник след серия от съвпадения намерил 100 хиляди евро в пластмасов бидон, съобщи телевизия Скай, като се позовава на информационния портал „Пелопонисос“.

Според информацията в селото двама братя държат мини маркет. Единият от тях, без знанието на другия, бил скрил в пластмасов съд 100 хиляди евро.

Той от своя страна, щом се прибрал, дал бидона на свой работник с нареждане да го занесе на кошарата. Там работникът установил, че в пластмасовия съд има 100 хиляди евро.

Благославяйки съдбата си той го ударил на купон по празниците, черпил цялото село и до преди два дни успял да похарчи 14 хиляди евро от сумата.

Междувременно първият брат установил липсата на бидона със спестяванията си, попитал брат си и разбрал какво е станало.

За щастие в магазина имало охранителни камери, с помощта на които било установено на кого е продаден бидонът.
Полицията открила купувача му, който ги насочил към работника, на когото го дал.

У него били намерени 36 хиляди евро, които били върнати на собственика им. Не е ясно обаче как ще бъде уреден въпросът с похарчените 14 хиляди.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 23-годишно момче качи баба Райна на автостоп. Това, което му разказа, ще ви разплаче
Next: Млада българка искаше да потъне в земята от срам, заради това, което се случи в автобус 84 в София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.