Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 65-годишен фермер си ореше нивата, когато удари нещо твърдо, което се оказа син бидон, а когато го отвори, краката му се разтрепериха
  • Новини

65-годишен фермер си ореше нивата, когато удари нещо твърдо, което се оказа син бидон, а когато го отвори, краката му се разтрепериха

Иван Димитров Пешев декември 5, 2022
oreoroeoroasoahssh.jpg

Този земеделски производител никога не очакваше да стане богат. Един ден той орал нивата си, докато не ударил син бидон.

Това, което намерил вътре, го шокирало. Вътре имаше 600 милиона долара.

Хосе Мариан Картолос, 65-годишен фермер, получил разрешение от държавата да обработва този имот.

По тази причина Картлолос не може да задържи парите, а се възползва от колумбийското правителство и обяви, че ще ги инвестира в пътища и образованието.

Не изпускай тези оферти:

Счита се, че тези пари принадлежат на известния Пабло Ескобар, кралят на кокаина и една от най-големите мафии в световната история.

Друг подобен случай в Гърция:

Овчар в Гърция намери 100 хил. евро в бидон. Невероятна история се разиграла в село Караискакис в Западна Гърция, където селскостопански работник след серия от съвпадения намерил 100 хиляди евро в пластмасов бидон, съобщи телевизия Скай, като се позовава на информационния портал „Пелопонисос“.

Според информацията в селото двама братя държат мини маркет. Единият от тях, без знанието на другия, бил скрил в пластмасов съд 100 хиляди евро.

Той от своя страна, щом се прибрал, дал бидона на свой работник с нареждане да го занесе на кошарата. Там работникът установил, че в пластмасовия съд има 100 хиляди евро.

Благославяйки съдбата си той го ударил на купон по празниците, черпил цялото село и до преди два дни успял да похарчи 14 хиляди евро от сумата.

Междувременно първият брат установил липсата на бидона със спестяванията си, попитал брат си и разбрал какво е станало.

За щастие в магазина имало охранителни камери, с помощта на които било установено на кого е продаден бидонът.
Полицията открила купувача му, който ги насочил към работника, на когото го дал.

У него били намерени 36 хиляди евро, които били върнати на собственика им. Не е ясно обаче как ще бъде уреден въпросът с похарчените 14 хиляди.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 23-годишно момче качи баба Райна на автостоп. Това, което му разказа, ще ви разплаче
Next: Млада българка искаше да потъне в земята от срам, заради това, което се случи в автобус 84 в София

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.