Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 66-годишна татуирана блогърка се пусна по бански след погребението на четвъртия си мъж
  • Новини

66-годишна татуирана блогърка се пусна по бански след погребението на четвъртия си мъж

Иван Димитров Пешев август 3, 2022
tataotoablao.jpg

66-годишната руска журналистка, писателка и актриса Ирина Хакамада сподели в Instagram провокативна снимка, която е направила в последния ден от ваканцията в Мексико.

Ирина Муцу́овна Хакама́да, която освен всичко е и политическа деятелка, общественичка, преподавателка и депутат в Държавната дума от 1993 до 2003 г., позира на брега на Тулум в черен бански костюм, показвайки тонирана фигура, която обикновено крие зад бизнес костюми, и тяло, покрито с татуировки.

„До скоро Тулум. Чао чао“, написа тя под снимката, но нейните 2,5 милиона фенове все още бяха фокусирани върху външния вид на звездата. Те не можеха да повярват, че на 66 е възможно да има толкова плосък корем и добре тренирани крака.

„Ти определено си вещица и знаеш тайната на вечната младост!“

„Уау, това е огън!“

„Ирина, искам да бъда като теб!“

Това са само част от коментарите в социалната мрежа под поста ѝ.

В Мексико блогърката почива сама: четвъртият ѝ и последен съпруг почина миналата година от сърдечен удар. Но дори приживе бракът на Хакамада с Владимир Сиротински не беше лесен. Те прекараха няколко години заедно, но поддържаха отворена връзка – на всеки беше позволено да има любов отстрани.

Невъзможно беше само да се разделят, защото общата им дъщеря Мария, която е родена със синдрома на Даун, не може да понесе това.

„Маша се разтресе веднага, има много фина психическо състояние, усеща всичко. За нея семейството е татко и мама заедно“, сподели наскоро Хакамада в интервю.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Притиснах нерв и не можех да се движа от болки, добре че баба ми се сети за тази домашна рецепта от нейната майка
Next: Трагедиите на Ренета Инджова – губи дете, чисти входове, за да преживее

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
  • В топла есенна утрин улицата пред дома на Мария гъмжеше от хора, цветя и музика. Дворът беше украсен с бугенвилии и хартиени знаменца, а над масите се носеше аромат на домашна храна, на печени подправки и сладост, която караше човек да си спомни детството.
  • Синът ми ме погледна без много топлина и каза:
  • Голямото фоайе на търговския център Аврора блестеше като дворец. Светлините се плъзгаха по мрамора, сякаш някой беше разлял течен златист блясък, а хората се движеха с онзи бавен самоуверен ритъм на богати посетители, които никога не бързат, защото времето сякаш им принадлежи.
  • Даниел се прибра, както винаги, с тежест в раменете и прах от чужди тревоги по униформата. Не беше само умората от двойната смяна. Беше онова усещане, че докато той пази чуждите врати, неговата собствена врата всеки ден се държи на една-единствена панта.
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
  • Влязох по-рано от работа с усещането, че денят още ме държи за гърлото. Якето ми беше на гърба, ключовете още в ръката, а мислите ми се блъскаха една в друга като недовършени обещания.
  • Чакалнята беше прекалено светла и плашещо тиха.
  • Лая притисна лицето си в якето ми, сякаш можеше да се скрие в плата и да изчезне от света. Вятърът се промъкваше през шевовете, бодеше ни по врата и по ръцете, а аз се преструвах, че не го усещам, защото детето ми гледаше очите ми и търсеше в тях нещо, което отдавна не бях сигурна, че притежавам.
  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.