Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 69-годишен търновец доказа на съда, че НОИ греши
  • Новини

69-годишен търновец доказа на съда, че НОИ греши

Иван Димитров Пешев май 7, 2022
usddnodidi.jpg

Той бил набеден от осигурителния институт, че в продължение на цяла петилетка е взимал пенсия срещу фалшиви документи.

Магистратите разгледали казуса след като 69-годишния Тодор Петков обжалвал разпореждане на НОИ, с което е бил заставен да връща на държавата над 30 000 лева. Сумата е от изплатената му от 24 юни 2016 г. до 31 май 2021 г. пенсия в размер на общо 24 039 лева главница и 6236 лева лихва, пише вестник “Борба”.

Преди броени дни съдът се е произнесъл в полза на бившия оркестрант като е отменил разпореждането на НОИ като неоснователно и недоказано. Териториалното поделение на НОИ е осъдено да плати на възрастния мъж 100 лева разноски по делото. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред ВАС.

“Актът за възстановяване на доброволно получената пенсия за посочения период е незаконосъобразен. Постановен е в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения и това се доказа в съда. Битката водихме с моята адвокатка Мария Маринова“, коментира Тодор Петков.

Потърпевшият изтъква, че първоначално от НОИ въз основа на официалните документи, които е подал е преценено, че на основание чл. 68, ал.1 КСО, има право да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

„В последствие след сигнал за съставен неистински документ и извършена проверка ми заявиха, че нямам право на тази пенсия, която 5 години получавах съвсем добросъвестно. Служители на НОИ са направили проверка в Регионален архивен център град Тетевен само на ведомостите от Агенция „Музика“ – Велико Търново, но видно от представената официално попълнена трудова книжка, по това време съм работил в ДСП Бюро „Естрада“- Велико Търново. Представил съм и УП – 3 с № 770 от 13 октомври 1982 г., издадено от ТК „Балкантурист“- Велико Търново, от което е видно, че съм работил при тях като оркестрант в периода от март до юни 1975 г., за който според НОИ няма информация в разплащателните ведомости“, обяснява Петков.

Тодор Петков допълва, че по тази причина е депозирал в НОИ Заявление от 26 август 2021 г., за да му бъде издадено удостоверение за осигурителен и трудов стаж и осигурителен доход за спорния период през 1975 г.

„Обясниха ми, че ще бъде изготвено след един месец. По никакъв начин, нито в първото разпореждане, нито в настоящото не се установява да има някаква нередност по отношение на осигурителя. Налице бе и изтекла давност“, уточнява Петков.

Той е категоричен, че с тези действия на административния орган, са му нарушени конституционните права на живот, лишавайки го от единствения му източник на средства – личната му пенсия.

„Аз съм почти на 70 години и съм болен човек. Нямам възможност да се трудя, за да имам други законни доходи. В крайна сметка истината възтържествува“, коментира Петков.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От последните минути: Земетресение разлюля България
Next: Извънредно! Кирил Петков заминава за САЩ

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.