Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 69-годишен търновец доказа на съда, че НОИ греши
  • Новини

69-годишен търновец доказа на съда, че НОИ греши

Иван Димитров Пешев май 7, 2022
usddnodidi.jpg

Той бил набеден от осигурителния институт, че в продължение на цяла петилетка е взимал пенсия срещу фалшиви документи.

Магистратите разгледали казуса след като 69-годишния Тодор Петков обжалвал разпореждане на НОИ, с което е бил заставен да връща на държавата над 30 000 лева. Сумата е от изплатената му от 24 юни 2016 г. до 31 май 2021 г. пенсия в размер на общо 24 039 лева главница и 6236 лева лихва, пише вестник “Борба”.

Преди броени дни съдът се е произнесъл в полза на бившия оркестрант като е отменил разпореждането на НОИ като неоснователно и недоказано. Териториалното поделение на НОИ е осъдено да плати на възрастния мъж 100 лева разноски по делото. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред ВАС.

“Актът за възстановяване на доброволно получената пенсия за посочения период е незаконосъобразен. Постановен е в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения и това се доказа в съда. Битката водихме с моята адвокатка Мария Маринова“, коментира Тодор Петков.

Потърпевшият изтъква, че първоначално от НОИ въз основа на официалните документи, които е подал е преценено, че на основание чл. 68, ал.1 КСО, има право да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

„В последствие след сигнал за съставен неистински документ и извършена проверка ми заявиха, че нямам право на тази пенсия, която 5 години получавах съвсем добросъвестно. Служители на НОИ са направили проверка в Регионален архивен център град Тетевен само на ведомостите от Агенция „Музика“ – Велико Търново, но видно от представената официално попълнена трудова книжка, по това време съм работил в ДСП Бюро „Естрада“- Велико Търново. Представил съм и УП – 3 с № 770 от 13 октомври 1982 г., издадено от ТК „Балкантурист“- Велико Търново, от което е видно, че съм работил при тях като оркестрант в периода от март до юни 1975 г., за който според НОИ няма информация в разплащателните ведомости“, обяснява Петков.

Тодор Петков допълва, че по тази причина е депозирал в НОИ Заявление от 26 август 2021 г., за да му бъде издадено удостоверение за осигурителен и трудов стаж и осигурителен доход за спорния период през 1975 г.

„Обясниха ми, че ще бъде изготвено след един месец. По никакъв начин, нито в първото разпореждане, нито в настоящото не се установява да има някаква нередност по отношение на осигурителя. Налице бе и изтекла давност“, уточнява Петков.

Той е категоричен, че с тези действия на административния орган, са му нарушени конституционните права на живот, лишавайки го от единствения му източник на средства – личната му пенсия.

„Аз съм почти на 70 години и съм болен човек. Нямам възможност да се трудя, за да имам други законни доходи. В крайна сметка истината възтържествува“, коментира Петков.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От последните минути: Земетресение разлюля България
Next: Извънредно! Кирил Петков заминава за САЩ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.