Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 7-годишната Дениз чисти след наводненията: Два пъти само ревах, сега се радвам, че започвам училище
  • Новини

7-годишната Дениз чисти след наводненията: Два пъти само ревах, сега се радвам, че започвам училище

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
sdasdwqfdfdf.png

7-годишната Дениз чисти след наводненията: Два пъти само ревах, сега се радвам, че започвам училище

В ефира на bTV едно от пострадалите фамилии, останало без дом след наводненията в Царево, помоли за фургон. Той към този момент е доставен, а то изрази своята признателност към общината и всички хора.
Разказ на 7-годишната щерка на Донка Дренкова за претърпяното

В опит да се спасят 7-годишната Дениз и околните прекарват часове наред върху покрива на постройката, в която живеят баба ѝ и дядо ѝ.

Тя сега е изцяло необитаема. Цялото семейство, в това число и дребното момиченце, почистват сами след бедствието.

„ След като мина това напрежение към мен, към този момент съм по-спокойна и не се тревожа от такива неща. Два пъти единствено ревах, в този момент доста се веселя, че стартирам учебно заведение, дори още през днешния ден желая да стартира “, показа момиченцето пред bTV. То също оказва помощ в разчистванията.

„ Винаги оказвам помощ, тъй като тате след това ми дава парички “, споделя Дениз.

„ Много мъчно, само че се оправяме някак си – лека-полека всеки ден се оправяме. Имаме потребност най-много от работна ръка, тъй като има още много работа. Тежка техника също – багери,

камиони. Всички съседи се молим да ни обезопасят реката и да създадат улици с отводнителни шахти и да не се случва това повторно “, разяснява Донка.
Остава и рекомендацията водата от чешмите в града да не се пие

Възрастен мъж от фамилията два дни след наводненията е получил инсулт и е настанен в болница.

„ За нас като родители за две годишно момченце е доста значимо тук да бъде изчистено и дезинфекцирано. Водата мина на всички места през къщата, тя е ужасно мръсна – кална и фекална. Детенцето пипа на всички места, а по-късно си лапа пръстчетата. Сама се пробвам да почистя, само че е непостижимо “, споделя Кристине от прилежащата къща.

Бедственото състояние в Царево не престава, а Кризисният щаб заседава по какъв начин да продължи възобновяване.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иван и Андрей яко сбъркаха! Зрителите недоволстват след новите промени във Фермата
Next: Софи Маринова с тежко решение след смъртта на баща си

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.