Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 7 неща, които мъжете мразят в жените над 40: особено седмото ги вбесява
  • Новини

7 неща, които мъжете мразят в жените над 40: особено седмото ги вбесява

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
7 неща, които мъжете мразят в жените над 40: особено седмото ги вбесява

Мнозина казват, че една жена на четиридесет е по-съблазнителна, отколкото на двайсет, а причината е, че най-накрая знае какво иска от себе си и живота си. Но жените искат ли същото като мъжете?

Ето седем неща, които мъжете не могат да понасят в жените над 40 :

жена с къса коса

Къса коса
Въпреки че стилистите гарантират, че късата коса често подмладява жената, а късият „боб“ е една от най-популярните прически, мъжете наистина не искат съпругата или приятелката им да имат къса коса.

Ако имате гъста и здрава коса, можете да я оставите да расте свободно, въпреки че сте далеч над четиридесетте.

пълна жена над 40

Наднормено тегло
Мъжете наистина не искат жените им да наддават на килограми. Но, за съжаление, почти всяка втора жена на около четиридесет години напълнява и влиза в света на по-„големите“ жени.

Независимо дали вашият съпруг харесва външния ви вид или не, не трябва да позволявате на теглото ви да се колебае. Все пак е въпрос на здраве, а не на външен вид.

жена лоши зъби

Лошите зъби
Днес жените са по-склонни да плащат за ботокс, отколкото за преглед при зъболекар. Никога не можеш да си позволиш това. Здравите зъби означават здрави черва, а здравите черва гарантират добър имунитет.

Косми
Всяка добре поддържана жена ще отиде на лазерна епилация, а ако не може, ще премахне косъмчетата сама с епилатор или кола маска.

равни спортни обувки

Равни обувки
Може би вече не можете да си позволите да ходите на високи токчета, защото с годините се появяват различни деформации по стъпалата, но при мъжете токчетата са израз на женственост. Не е задължително да са високи 15 см., достатъчно е да носите по-ниски токчета, които ще издължат силуета ви и ще придадат строен и по-слаб вид на краката ви.

жена с голяма чанта

Големи чанти
Само една жена знае какво може да се побере в чантата й, но по някаква причина мъжете не могат да понасят, когато видят жена, която носи голяма и претъпкана чанта. Това е просто отвратително за тях!

оценяващ поглед

Поглед, който подценява и оценява
Всяка жена знае, че мъжът обича най-много, когато една дама го гледа с възхищение и обожание. Ще се съгласите обаче, че това зависи от самия мъж, не изцяло от жената. Ако искате жените да ги гледат мило, мили мъже, трябва да заслужите този поглед!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето новата любов на Емо Чолаков
Next: Какво се случва с Андре Токев? Все още е на свобода

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.