Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 7-годишната Дениз чисти след наводненията: Два пъти само ревах, сега се радвам, че започвам училище
  • Новини

7-годишната Дениз чисти след наводненията: Два пъти само ревах, сега се радвам, че започвам училище

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
sdasdwqfdfdf.png

7-годишната Дениз чисти след наводненията: Два пъти само ревах, сега се радвам, че започвам училище

В ефира на bTV едно от пострадалите фамилии, останало без дом след наводненията в Царево, помоли за фургон. Той към този момент е доставен, а то изрази своята признателност към общината и всички хора.
Разказ на 7-годишната щерка на Донка Дренкова за претърпяното

В опит да се спасят 7-годишната Дениз и околните прекарват часове наред върху покрива на постройката, в която живеят баба ѝ и дядо ѝ.

Тя сега е изцяло необитаема. Цялото семейство, в това число и дребното момиченце, почистват сами след бедствието.

„ След като мина това напрежение към мен, към този момент съм по-спокойна и не се тревожа от такива неща. Два пъти единствено ревах, в този момент доста се веселя, че стартирам учебно заведение, дори още през днешния ден желая да стартира “, показа момиченцето пред bTV. То също оказва помощ в разчистванията.

„ Винаги оказвам помощ, тъй като тате след това ми дава парички “, споделя Дениз.

„ Много мъчно, само че се оправяме някак си – лека-полека всеки ден се оправяме. Имаме потребност най-много от работна ръка, тъй като има още много работа. Тежка техника също – багери,

камиони. Всички съседи се молим да ни обезопасят реката и да създадат улици с отводнителни шахти и да не се случва това повторно “, разяснява Донка.
Остава и рекомендацията водата от чешмите в града да не се пие

Възрастен мъж от фамилията два дни след наводненията е получил инсулт и е настанен в болница.

„ За нас като родители за две годишно момченце е доста значимо тук да бъде изчистено и дезинфекцирано. Водата мина на всички места през къщата, тя е ужасно мръсна – кална и фекална. Детенцето пипа на всички места, а по-късно си лапа пръстчетата. Сама се пробвам да почистя, само че е непостижимо “, споделя Кристине от прилежащата къща.

Бедственото състояние в Царево не престава, а Кризисният щаб заседава по какъв начин да продължи възобновяване.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иван и Андрей яко сбъркаха! Зрителите недоволстват след новите промени във Фермата
Next: Софи Маринова с тежко решение след смъртта на баща си

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.