Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 7-годишната Дениз чисти след наводненията: Два пъти само ревах, сега се радвам, че започвам училище
  • Новини

7-годишната Дениз чисти след наводненията: Два пъти само ревах, сега се радвам, че започвам училище

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
sdasdwqfdfdf.png

7-годишната Дениз чисти след наводненията: Два пъти само ревах, сега се радвам, че започвам училище

В ефира на bTV едно от пострадалите фамилии, останало без дом след наводненията в Царево, помоли за фургон. Той към този момент е доставен, а то изрази своята признателност към общината и всички хора.
Разказ на 7-годишната щерка на Донка Дренкова за претърпяното

В опит да се спасят 7-годишната Дениз и околните прекарват часове наред върху покрива на постройката, в която живеят баба ѝ и дядо ѝ.

Тя сега е изцяло необитаема. Цялото семейство, в това число и дребното момиченце, почистват сами след бедствието.

„ След като мина това напрежение към мен, към този момент съм по-спокойна и не се тревожа от такива неща. Два пъти единствено ревах, в този момент доста се веселя, че стартирам учебно заведение, дори още през днешния ден желая да стартира “, показа момиченцето пред bTV. То също оказва помощ в разчистванията.

„ Винаги оказвам помощ, тъй като тате след това ми дава парички “, споделя Дениз.

„ Много мъчно, само че се оправяме някак си – лека-полека всеки ден се оправяме. Имаме потребност най-много от работна ръка, тъй като има още много работа. Тежка техника също – багери,

камиони. Всички съседи се молим да ни обезопасят реката и да създадат улици с отводнителни шахти и да не се случва това повторно “, разяснява Донка.
Остава и рекомендацията водата от чешмите в града да не се пие

Възрастен мъж от фамилията два дни след наводненията е получил инсулт и е настанен в болница.

„ За нас като родители за две годишно момченце е доста значимо тук да бъде изчистено и дезинфекцирано. Водата мина на всички места през къщата, тя е ужасно мръсна – кална и фекална. Детенцето пипа на всички места, а по-късно си лапа пръстчетата. Сама се пробвам да почистя, само че е непостижимо “, споделя Кристине от прилежащата къща.

Бедственото състояние в Царево не престава, а Кризисният щаб заседава по какъв начин да продължи възобновяване.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иван и Андрей яко сбъркаха! Зрителите недоволстват след новите промени във Фермата
Next: Софи Маринова с тежко решение след смъртта на баща си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.