Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 7-годишно момче загина в тръба на строителна площадка
  • Новини

7-годишно момче загина в тръба на строителна площадка

Иван Димитров Пешев април 5, 2022
momchestoriltels.jpg

Строителна фирма призна за нарушения на здравето и безопасността в случая със седемгодишно момче, което претърпя мъчителна смърт, след като падна в пластмасова тръба.

Майкъл Хауърд призна нарушенията на компанията след трагичната смърт на Конли Томпсън на строителен обект в Барнсли, Южен Йоркшир.

Малкият Конли първоначално е изчезнал на 26 юли 2015 г., след като е казал на майка си, че излиза да играе с приятели, разкрива разследването, пише „Дейли мейл“.

Тялото на ученика е открито ден по-късно, момчето е намерено заклещено в тръба в строителната площадка.

Адвокатът Андрю МакГий каза, че оградата не била на „подходяща височина“, била „несъществуваща“ и „лошо поддържана“.

Според него „много деца виждат строителните обекти като приключенски площадки“ и те трябва да са сериозно обезопасени.

Той добави, че оградата е стигала до гърдите на възрастния инспектор, и децата лесно могат да я прескочат.

Пред съда стана ясно, че един от служителите „е знаел, че хората се катерят през оградата и влизат“.
Друг си спомни, че децата се опитвали да влязат в сградата, но били изгонени.

По-рано дете каза, че Конли е бил видян върху тръбите, тичайки от горната им част..

„Въпреки интензивните разследвания, няма доказателства кога, как и с кого Конли е влязъл на мястото преди да намери смъртта си там.“

Г-н Макги каза, че патолог е стигнал до заключението, че Конли трябва да е влязъл в тръбата, предназначена за поставяне на оградни стълбове, с двата крака едновременно.

Адвокатът заяви, че „фирмата не отговаря на подходящия стандарт. Не успяла да постави периметърна ограда в съответствие с индустриалните стандарти.“

„Оградата беше ниска, а на някои места и не съществуваше. Смъртта на Конли Томпсън е трагедия за семейството и приятелите.“

„Той беше прекрасно малко момче, буен, игрив, влизаше навсякъде, но усмивката му можеше да освети стая.“, каза баба му, която е в шок от смъртта на момчето.

Управляващият директор Майкъл Хауърд се призна за виновен от името на компанията в Лийдс за това, че не е „осигурил необходимите стъпки за предотвратяване на достъпа до обекта на неупълномощени лица“.

Съдията отложи делото за произнасяне на присъда в Краунския съд в Шефилд на 5 май.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кирил Петков: Досега България не е имала такъв премиер като мен
Next: Кирил Петков извади голямата брадва! Шокови уволнения в управлението, ето кои изхвърчаха

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.