Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 7 грешки, които състаряват кожата на лицето при жените
  • Новини

7 грешки, които състаряват кожата на лицето при жените

Иван Димитров Пешев април 8, 2024
asdvfsdbvfbdfnhgngh.png

Прекарването на много време под слънцето, злоупотребата с алкохол, бързи въглехидрати, пушенето и яденето на твърде много сладкиши са „доказани“ начини за бързо състаряване на кожата Ви.

1 Не мийте лицето си преди лягане

Дори и да не използвате декоративна козметика, важно е да миете лицето си всяка вечер, за да премахнете следите от прах, дим и продукти за грижа за кожата.

Всичко това може да запуши порите Ви и да попречи на кожата Ви да се обнови, докато спите – оставяйки кожата Ви да изглежда уморена и „скучна“ на следващата сутрин.

2 Спете малко

Говорейки за нощната почивка: по време на сън се разтоварва и обновява не само мозъкът ни, но и кожата ни. Ако спестявате сън и си почивате по-малко от 8 часа, това може да доведе до тъмни кръгове,нездравословен тен и ранни бръчки.

3 Избор на грешна козметика

За да работи кремът против стареене наистина, е важно той да съдържа ретинол. Обаче трябва да помним, че този компонент е силно активен и в големи дози може да доведе до дразнене и увреждане на кожата. Затова започнете с крем с малко количество ретинол, като постепенно увеличавате концентрацията.

4 Сменяйте спалното бельо рядко

Поне веднъж седмично, а ако кожата Ви е склонна към акне и други обриви, дори по-често. Факт е, че върху възглавницата остават бактерии, следи от пот, ексфолирани кожни люспи – и всичко това може да навреди и увреди кожата Ви.

5 Лягане с грим на лицето

Никога и при никакви обстоятелства не си лягайте, без да сте свалили целия си грим – в противен случай не само ще съсипете кожата си, но и може да получите сериозни очни инфекции. Колкото и да сте уморени, непременно се измийте!

6 Не овлажнявайте кожата

Овлажнителят е от съществено значение за хора с всички типове кожа, не само за тези със суха или застаряваща кожа. Дори ако имате мазна кожа, все пак се нуждаете от редовно овлажняване – основното е да изберете правилния крем и да не забравяте да го използвате сутрин и вечер.

7 Спете в топла спалня

Идеалната температура за сън е +18 градуса по Целзий. Колкото по-горещо е в спалнята Ви, толкова по-зле спите и толкова по-зле си почива и регенерира тялото Ви, включително и кожата. А Вие знаехте ли за това? Моля споделете в коментар. Дано сме Ви били полезни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада! Заплатите на всички чиновници хвръкват до небето
Next: Почина Елеонора Симеонова

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.