Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 7 дни на плаж в Гърция за 450 лева. Как става?
  • Новини

7 дни на плаж в Гърция за 450 лева. Как става?

Иван Димитров Пешев юли 17, 2023
grerqrastsdggr.jpg

На еднодневна екскурзия с плаж в Гърция се записват хората от Благоевград до София, какво остава за живеещите до ГКПП „Маказа“! За нас това е начин на живот през лятото, бийч чаровете са на един час път от Кирково“, споделя пред 24rodopi.com кирковчанин, който до този момент е практикувал 7 пъти „плаж за един ден“.

 

„Сега е малко по-трудно, пътуват страшно много туристи през „Маказа“, трябва по-тъмно да си пред пункта. Но ако ни приемат в Шенген, ще чупим рекорди по еднодневен плаж“, допълва младият мъж. Той изчислява, че за 7 дни общо плажните му часове са над 60.

 

Похарчил е 450 лева за пътни, фрапета, храна и др. „Угаждам си, но човек може да си изкара и по-евтино. Има хора, които си плащат само за път и сянка, носят си храната от България. 10 лева плаща в общата сметка за гориво и 4 евро за фрапе, смятайте“, посочва родопчанинът.

 

После добавя: “Има и такива – палят колата и към плажа, забиват чадъра в свободната зона и така цял ден ден без пари за сянка”.

И тази година българи масово практикуват еднодневните почивки на гръцките плажове. Автобусните турове за един ден са предпочитан икономичен вариант за плаж, отбелязва по темата и БНТ. Еднодневните летни почивки се организират в дните сряда, събота, и неделя.

 

В Благоевград няколко туроператорски фирми предлагат тази услуга. Предпочитани са близките дестинации Тузла, Неа Перамос, Ставрос и Аспровалта. Поради голямото търсене автобусните места се запазват седмица напред.

 

„Около 200 км са в посока, отиване и връщане от Благоевград. В момента на границата се работи изключително добре, наистина са се стиковали, проверяват и изключително бързо се минава границата, за което ги поздравяваме . И за трите дни правим по два автобуса“, казва Таня Пенчева, организатор на пътувания.

 

Еднодневният плаж в Гърция през месец юли струва 30 лева, през август цената е 32 лева. Включва транспорт с лицензиран автобус, гранични и магистрални такси и водач от фирмата туроператор.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво ще се случи на 17 юли? Разкриха подробности от прогнозата на известен математик
Next: Не минаваш на профилактични прегледи – подлежиш на глоба

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.