Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 7 световни светини, посветени на архангел Михаил, са разположени в една линия. Случайност?
  • Новини

7 световни светини, посветени на архангел Михаил, са разположени в една линия. Случайност?

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
fhddgfhfghfg.jpg

Архангел Михаил се смята за покровител на човечеството, за него се споменава няколко пъти в Светото Писание. Архангел Михаил се смята за най-главния ангел, за началник на воините на Господ в борбата срещу злите сили. Именно Архангел Михаил е изгонил Сатаната от царството небесно.

И именно той ще поведе армиите на небесното войнство срещу Антихриста.

В чест на Архангел Михаил са построени много красиви храмове, като с тях е свързано нещо удивително.

7 манастира, посветени на Архангел Михаил, на картата на света образуват идеална права линия и са на почти равно разстояние един от друг.

Издигнати на еднакво разстояние по условна линия манастири символизират меча, с който той успял да унищожи Луцифер.

Ето кои са въпросните манастири:

1.Скелиг Майкъл (планината Михаил) се намира в Южна Ирландия на територията на едноименен остров.

През 490 г. Свети Михаил се явил на епископа на Сан Лоренцо. След това събитие култът към светеца се разпространява в цяла Европа. Тогава на остров Скелиг е издигнат великолепен манастир, който става любимо място за поклонници от различни страни.

2. Връх Свети Михаил в Корнуол, графство в Англия. Смята се, че манастирът Свети Михаил е построен тук през 495 г. от бенедиктински монаси от Нормандия. Храмът се превърнал във важно място за поклонение на светеца.

3. Мон Сен Мишел, Нормандия. Тук е издигнат манастир в чест на Михаил и цялото християнство. Около това абатство има много коварни. Само от края на 19 век тук са регистрирани около 150 корабокрушения. А манастирът е построен за слава на Свети Михаил, Нормандия и цялото християнство.

4. Манастирът на Архангел Михаил, долината Суза. Това е едно от най-важните християнски съоръжения в Алпите. Манастирът се намира в долината Суза в западна Италия. Манастирът се превръща в един от символите на региона и допринася за разпространението на християнството в Пиемонт.

5. Базиликата „Монте санте Анджело“ в Пулия, Италия. Друго място за поклонение в Италия. Не е трудно да се досетим, че тази базилика от ломбардски произход също е посветена на Архангел Михаил.

6. Манастирът Свети Архангел Михаил на остров Сими. Смята се за едно от най-важните места в Гърция. Историците смятат, че е построен около 450 г. сл. н. е. на мястото на храм, посветен на Аполон.

Местните вярват, че архангел Михаил е направил 9 посвещения и затова на острова имало общо 9 параклиса в негова чест.

7. Манастирът Стела Марис в Хайфа. Този манастир се намира в пещера, където се смята, че е живял пророк Илия. Построен е през византийско време. С течение на времето сградите се превръщат в място за поклонение на Архангел Михаил.

Интересното е, че, погледнати на картата, всички тези манастири образуват идеална права, която е в точно съответствие с линията на слънчевия залез по време на лятното слънцестоене.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Приятел на Жоро касапина с тежки заплахи срещу пострадалото момиче, страшно е!
Next: На 127 години почина най-възрастният мъж в света! Близки разкриха тайната му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.