Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 7 силни предмета, които според баба Ванга привличат просперитета и щастието в дома
  • Новини

7 силни предмета, които според баба Ванга привличат просперитета и щастието в дома

Иван Димитров Пешев юли 25, 2023
sfsdgfdhtrhtgf.png

Баба Ванга , освен пророческата си дарба, е известна и със стотиците си рецепти и съвети, заради които хиляди хора се стичали пред дома ѝ. Днес ще ви представим няколко предмета за просперитет , които са по препоръка на баба Ванга.

Докато Ванга била жива, тя често била запитвана от хората какви амулети да държат в дома си, за да се предпазят от уроки, от лоши и завистливи очи, предават от edna.bg. На всички тя споделяла кои са онези предмети, които носят късмет, щастие и успех на обитетелите на къщата и апартамента, ако се заредят с положителна енергия.

В думите и съветите си към нуждаещите се от надежда и поглед в бъдещето, петричката пророчица посочвала именно тези материални вещи.

Кръгло огледало

 

Според Ванга “кръглото огледало добре помни“. Ако го има в къщата, то щастието няма да изтече, а ще остане в огледалото.

Свещи

В разговори за енергията голямата пророчица Ванга казва: “Свещите ще помогнат на хората да запазят и поддържат енергията в къщата. Тези свещи, направени от восък, притежават наистина чудесна сила. Аз ще ви кажа каква свещ и за какво да се използва, но с тези знания трябва много да се внимава, тъй като силата на свещта може да ви помогне, но и може да ви навреди, ако се злоупотреби с нея. Ванга учела, че в къщата трябва да има и замразено слънце, отразено в смолата. „Кехлибар непременно вземете, за да проясни и главата, и съдбата на всички.“

Mед

Ванга казвала: “Мед в къщата – просперитет в къщата“. От незапомнени времена се смята, че най-вече доста се харесва меда у дома. Това са невидими същества, които охраняват спокойствието и комфорта в дома ви.

Пясъчен часовник

 

Каза великата пророчица Ванга: “Времето е спряло в стъклото и е станало на пясък, можете да го контролирате, както искате. Ако бихте могли да укротите един пясъчен часовник, няма да съжалявате за отминалото време. То ще стане ваш надежден приятел, който в трудна ситуация винаги ще ви подскаже какво да правите. Също така пясъчният часовник е декорация на дома, която винаги привлича окото. Ако нямате в дома си пясъчен часовник, означава, че не се грижите за времето на хората в тази къща, не държите на обещанията си и не се страхувате от старостта. Хората или са горделиви или просто не знаят, че може да им се помогне. Пясъчният часовник трябва да се даде на тези, които искрено искат помощ.”

Финикова палма и върба

Знаменитата баба Ванга казвала: “Палмата от семето расте. Нека тя защитава тебе и да пази твоя дом и Христос да славиш винаги. Върбата да се съхранява в дома от година на година, от година на година. Тя ще донесе доброта, богатство и успех във всичките ти дела. Първи твой приятел и помощник. ” Засадете семе от палмово дърво и го оставете да расте. Смята се, че финиковата палма е свещено растение, което почиства дома, способства за разпространението на доброта и чистота, отблъсква нечистотията.

Ветропоказател

Казва великата баба Ванга: “Всеки, който може да се справи с вятъра, ще живее и мъка няма да не знае. Този, който може да го направи вятърът винаги да духа в неговата посока, никога няма да бъде самотен и нещастен. Ако искате да намерите щастие – попитайте за това вятъра. И за да се научите да говорите с него, направете в дома си един ветропоказател.“

Ботуши

В историята за това как е необходимо да се държите със съдбата, великата пророчицата Ванга казва: “Съдбата е добро момиче, не е алчно за подаръци. Само трябва да й помогнете да прояви добротата си. Вземете си чифт ботуши и за нищо не тъжете, тя ще ви бъде гост и ги наложете.”

Continue Reading

Previous: Котка спаси семейство от изгаряне при пожар по интересен начин
Next: Само слагам 1 капка и прозорците стават невидими от чистота и няма търкане с часове

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.