Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 7 тежки обиди, които децата никога не прощават на своите родители
  • Новини

7 тежки обиди, които децата никога не прощават на своите родители

Иван Димитров Пешев декември 23, 2023
frsgfdgdfbvfbfdhfgh.png

Всичко, което правим в живота на децата ни се връща стократно. Ако детето расте обичано – то ще се научи да обича, ако усеща подкрепата на своите родители, това ще му даде криле, за да достигне най – високите върхове. Но има думи и постъпки, които възрастните често изричат или правят, без да се замислят, как те се отразяват на ранимата детска душа.

Няма да научим децата си да се държат по – добре, ако самите ние ги караме да се чувстват зле. Те помнят с години обидните думи на техните родители. Думи, който могат да се отразят пагубно в развитието на личността, думи които смазват самочувствието и предопределят съдби, пише сайтът decatabg.com.

Ето и кои са те:

1. Сравняване с другите…
Опитвайки се да мотивират децата, да учат, да се развиват в една или в друга посока – родителите правят една основна грешка – сравняват с другите деца.
„Петър ходи на трета олимпиада по математика, а ти – виж се, една задача не можеш да решиш!“.
Непрекъснатото съпоставяне не мотивира – напротив, кара детето да се чувства като провалило се, като губещо, като не достатъчно добро. Самите ние трябва да осъзнаем, че винаги ще има някой, който ще е с една крачка по напред. Това не означава, че непременно трябва да го следваме.

Всяко дете има свой собствени качества, възможности и заложби, който е добре да изтъкваме а не непременно да го поощряваме към това, което са добри останалите.

2. Подценяват възможностите…
„Остави, това не е твоя работа“

„Дай това на брат си да го направи – ще се справи по – добре“

Родителите често подценяват възможностите на свойте деца. Това ги кара да се чувстват малоценни, губят стимул за борба и воля да се докажат.
Не отсичайте крилете им. Дайте им възможност да се докажат. Дори да не постигнат най- добрите резултати ще знаят, че поне са опитали.

3. Неспазените обещания…
Всяко дете помни неспазените обещания на своите родители.

„Ако ти завършиш с отличен ще ти купя ново колело!“

Мечтаната награда стимулира детето да даде най – доброто от себе си, за да постигне добри резултати, но какво, ако не спазим обещанието си?

Когато не получи обещаната награда, детето не само остава разочаровано, а разбира и каква е стойността на обещанието. Едва ли следващия път този номер ще мине.

Ако не смятате да изпълните обещанието – просто не обещавайте.

4. Лъжата
Лъжата си е лъжа, както и да я тълкуваме.
Най – често родителите се опитват да заблудят децата си, за да прикрият неприятна информация, печални факти, които биха разстроили по – малките.

Макар и оправдана , благородната лъжа може да се превърне в повод за конфликт или в „пример за подражание“.
….“Те ме излъгаха и аз ще ги излъжа!“

5. Предателство
Децата не забравят, когато са били предадени.
Разкриването на дълбоко пазена тайна, предпочитането на някой друг дори и под формата на игра – тези постъпки могат да се отразят отрицателно върху детето. То започва да се чувства предадено, трудно би поверило своите тайни отново.

6. Незачитане на мнението
Повод за пререкания между родители и деца е нежеланието на по – възрастните да се съобразят с мнението на децата си. Подрастващите имат свое мнение за мода, стил, прически, които често не съвпадат с мнението на родителите им. Те от своя страна не спестяват унизителни забележки от сорта на:

“ Така ще ходиш облечен/а, когато сам/а изкарваш парите си!“

“ Ти още не знаеш какво искаш! “

“ Докато живееш в моя дом ще правиш това което аз казвам! “

7. Безразличие
Това може би е една от най – фаталните грешки, които родителите допускат.

В тази връзка японски учен представя нагледно пред целия свят един прост опит с растения. Той посадил три еднакви растения в отделни саксии.

Всяка сутрин обсипвал с внимание и грижи първата саксия – помилвал я, говорил и мили думи.

На второто растение крещял и го обиждал с груби думи.

Третото растение – дори не го поглеждал.

След време от първата саксия се появило красиво цвете. Второто растение било абсолютно сухо, а третото семенце така и не поникнало.

Децата в голяма степен приличат на тези семенца, а родителите жънат това, което сами са посадили.

Обичайте, подкрепяйте, разбирайте своите деца!

Преди да се впуснете в обиди пребройте до 10. Тогава си представете, как бихте се почувствали, ако сте от другата страна!?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшна катастрофа с три коли почерни празниците: Има загинал и ранени
Next: Голяма верига пропищя: Идва дефицит на стоки в магазините

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.