Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 7 тежки обиди, които децата никога не прощават на своите родители
  • Новини

7 тежки обиди, които децата никога не прощават на своите родители

Иван Димитров Пешев декември 23, 2023
frsgfdgdfbvfbfdhfgh.png

Всичко, което правим в живота на децата ни се връща стократно. Ако детето расте обичано – то ще се научи да обича, ако усеща подкрепата на своите родители, това ще му даде криле, за да достигне най – високите върхове. Но има думи и постъпки, които възрастните често изричат или правят, без да се замислят, как те се отразяват на ранимата детска душа.

Няма да научим децата си да се държат по – добре, ако самите ние ги караме да се чувстват зле. Те помнят с години обидните думи на техните родители. Думи, който могат да се отразят пагубно в развитието на личността, думи които смазват самочувствието и предопределят съдби, пише сайтът decatabg.com.

Ето и кои са те:

1. Сравняване с другите…
Опитвайки се да мотивират децата, да учат, да се развиват в една или в друга посока – родителите правят една основна грешка – сравняват с другите деца.
„Петър ходи на трета олимпиада по математика, а ти – виж се, една задача не можеш да решиш!“.
Непрекъснатото съпоставяне не мотивира – напротив, кара детето да се чувства като провалило се, като губещо, като не достатъчно добро. Самите ние трябва да осъзнаем, че винаги ще има някой, който ще е с една крачка по напред. Това не означава, че непременно трябва да го следваме.

Всяко дете има свой собствени качества, възможности и заложби, който е добре да изтъкваме а не непременно да го поощряваме към това, което са добри останалите.

2. Подценяват възможностите…
„Остави, това не е твоя работа“

„Дай това на брат си да го направи – ще се справи по – добре“

Родителите често подценяват възможностите на свойте деца. Това ги кара да се чувстват малоценни, губят стимул за борба и воля да се докажат.
Не отсичайте крилете им. Дайте им възможност да се докажат. Дори да не постигнат най- добрите резултати ще знаят, че поне са опитали.

3. Неспазените обещания…
Всяко дете помни неспазените обещания на своите родители.

„Ако ти завършиш с отличен ще ти купя ново колело!“

Мечтаната награда стимулира детето да даде най – доброто от себе си, за да постигне добри резултати, но какво, ако не спазим обещанието си?

Когато не получи обещаната награда, детето не само остава разочаровано, а разбира и каква е стойността на обещанието. Едва ли следващия път този номер ще мине.

Ако не смятате да изпълните обещанието – просто не обещавайте.

4. Лъжата
Лъжата си е лъжа, както и да я тълкуваме.
Най – често родителите се опитват да заблудят децата си, за да прикрият неприятна информация, печални факти, които биха разстроили по – малките.

Макар и оправдана , благородната лъжа може да се превърне в повод за конфликт или в „пример за подражание“.
….“Те ме излъгаха и аз ще ги излъжа!“

5. Предателство
Децата не забравят, когато са били предадени.
Разкриването на дълбоко пазена тайна, предпочитането на някой друг дори и под формата на игра – тези постъпки могат да се отразят отрицателно върху детето. То започва да се чувства предадено, трудно би поверило своите тайни отново.

6. Незачитане на мнението
Повод за пререкания между родители и деца е нежеланието на по – възрастните да се съобразят с мнението на децата си. Подрастващите имат свое мнение за мода, стил, прически, които често не съвпадат с мнението на родителите им. Те от своя страна не спестяват унизителни забележки от сорта на:

“ Така ще ходиш облечен/а, когато сам/а изкарваш парите си!“

“ Ти още не знаеш какво искаш! “

“ Докато живееш в моя дом ще правиш това което аз казвам! “

7. Безразличие
Това може би е една от най – фаталните грешки, които родителите допускат.

В тази връзка японски учен представя нагледно пред целия свят един прост опит с растения. Той посадил три еднакви растения в отделни саксии.

Всяка сутрин обсипвал с внимание и грижи първата саксия – помилвал я, говорил и мили думи.

На второто растение крещял и го обиждал с груби думи.

Третото растение – дори не го поглеждал.

След време от първата саксия се появило красиво цвете. Второто растение било абсолютно сухо, а третото семенце така и не поникнало.

Децата в голяма степен приличат на тези семенца, а родителите жънат това, което сами са посадили.

Обичайте, подкрепяйте, разбирайте своите деца!

Преди да се впуснете в обиди пребройте до 10. Тогава си представете, как бихте се почувствали, ако сте от другата страна!?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшна катастрофа с три коли почерни празниците: Има загинал и ранени
Next: Голяма верига пропищя: Идва дефицит на стоки в магазините

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.