Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 71-годишна баба извърши поредния си обир – отмъкна над 2 000 лв.
  • Новини

71-годишна баба извърши поредния си обир – отмъкна над 2 000 лв.

Иван Димитров Пешев септември 26, 2022
bababasobasinas.jpg

72-годишна жена е откраднала 2450 лв. от жилище в Попово, съобщиха от МВР.

Кражбата е станала миналия месец, като в жилището – собственост на 72-годишен мъж от Попово, е проникнато през незаключена врата, и оттам е извършена кражба на парите.

Извършител е 71-годишна жена от същия град, известна на полицията с предишните си кражби.

По случая е образувано досъдебно производство.

Не изпускай тези оферти:

Още криминални:

Разкриха убийство на мъж в село Алдомировци, община Сливница, съобщиха от полицията. Престъплението е разкрито за броени часове в резултат на действия на криминалисти от София в координация с колегите им от ГД „Национална полиция“.

Към 19:40 часа на 24 септември жител на селото е сигнализирал, че по време на разходка, е намерил мъж в безпомощно състояние в ливада край населеното място.

Изпратени са екипи на полицията и на „Спешна помощ“. Установена е самоличността на починалия – местен жител. По тялото му са били констатирани прободни рани, а в близост – открит кухненски нож.

В хода на разследването криминалистите влезли в дирите на извършителите на тежкото престъпление – двама братя.

Те са задържани за срок до 24 часа. От първоначалните действия по разследването е изяснено, че между тях и жертвата често са възниквали конфликти след употреба на алкохол.

След доклад на събраните доказателства в прокуратурата извършителите са привлечени в качеството на обвиняеми и са арестувани за срок до 72 часа.

Още криминални:

Двама българи на възраст 36 и 51 години бяха задържани в събота сутринта в района на район Евосмос в Солун като част от организирана престъпна група за източване на лични данни чрез метода Skimming от банковите карти на клиентите.

Целта е била да направят копия на карти – клонинги.

В приемника на картата на банкомата е бил поставен механизъм за копиране на данни, както и пластмасов капак, към който е била прикачена микросхема и камера към горната част на банкомата за запис на ПИН кода, въведен от картодържателя при използването му (SKIMMING).

От разследването стана ясно, че двамата българи в периода от 16 до 18 септември 2022 г. са поставили три такива механизма в банкомати на банкови клонове в районите на Неаполис, Евосмос и Харилау, като по този начин са прихванали данни от най-малко 665 банкови карти, анулирани през това време от банковите клонове, като избегнатите щети надхвърлят паричната сума от 665 000 евро, като по този начин голям брой притежатели на дебитни/кредитни карти бяха защитени от създаването на клонирани карти и източване на парите им.

Арестуваните, срещу които са образувани преписки, е повдигната наказателна отговорност и са обвинени в измама, компютърна измама, възпрепятстване работата на информационни системи и нарушаване на Закона за личните данни.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българин наби охраната на руския президент Владимир Путин
Next: 7 години по-късно: Кой уби писателя Георги Стоев?

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.