Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 72-годишна баба на 4 внуци остана вечно млада, защото се отказа от 1 продукт преди 30 години
  • Новини

72-годишна баба на 4 внуци остана вечно млада, защото се отказа от 1 продукт преди 30 години

Иван Димитров Пешев август 20, 2022
bananaucaiain.jpg

Гледайки снимките на тази красива и стройна жена, едва ли някой може да определи възрастта ѝ. Австралийката Каролин Харц има прекрасна фигура и блестяща кожа, на която дори много млади момичета могат да завиждат.

Няма да повярвате, но тази невероятна жена навърши неотдавна 72 години! Тя има три деца и четирима внуци. За разлика от много звезди, Каролайн не крие тайната на младостта си и зрелищния си вид.

Преди повече от 30 години тя изклюва от диетата си един единствен продукт

Това е захарта, въпреки че през целия си живот е била любителка на сладкото. Причината за отказа от захарта е, че когато навършва 40 годишни Каролин е диагностицирана с предразположение към диабет.

Не изпускай тези оферти:

Жената започнала да използва подсладители, но продължила да се наслаждава на тестени продукти, най-вече бисквити, към които тя била пристрастена още от детството.

Трудно ли е отказването от захарта?

В многобройни интервюта г-жа Харц не крие факта, че решението да промени коренно начина си на живот и хранене не било лесно. Тя била обикновена жена, която не следяла за количеството захар в консумираните храни.

В началото всичко ѝ изглеждало безвкусно, но здравословните проблеми наклонили везните в полза на отказа от сладкото. За нейна изненада тя скоро забелязала, че вкусът и ароматът на храната и напитките станали по-изразителни и естествени. Кръвната захар се нормализирала.

Сега, на 72 години жената изглежда много по-млада от връстниците си, но по-важното е, че тя е по-здрава. Каролин твърди, че всеки може да приеме решението за промяна и след 50 години не е късно да обърне внимание на хранителните си навици.

Възможно ли е да се поддържа перфектна форма след 50?

Много жени, особено тези с деца, вярват, че фигурата на девойка е безвъзвратно загубена. Те се отказват и не се стремят да променят нищо в живота си. Каролин е убедена, че всеки човек трябва да предприеме всички необходими стъпки, за да запази здравето и красотата си, а великолепната ѝ фигура може да послужи като пример за правилно отношение към себе си.

Разбира се, след 50 години е толкова трудно да промените живота си и да останете във форма по-трудно, отколкото след 40, но е възможно, ако сте готови да работите върху себе си.

С възрастта метаболизмът се забавя и това означава, че освен отказът от захарта, трябва да се консумира здравословна храна, много зеленчуци, плодове и фибри. Също толкова важно е да се контролира количеството консумирана храна. Каролин силно препоръчва да забравите бързането по време на хранене. Опитайте се да се насладите на всяка глътка, всяка хапка на храна и това ще помогне за намаляване на риска от преяждане.

Въпреки това, тя твърди, че не трябва да се отказвате от храна или напитки, които обичате, но е важно само да помислите за размера на порциите. Режимът на г-жа Харц е 5 малки хранения на ден. Каролин използва естествения заместител на захарта Ксилитол, който се намира в плодове и някои зеленчуци. Между другото, Каролин основава компания, която произвежда подсладители.

Сънят е важен за женската красота В продължение на много години г-жа Харц спи поне осем часа. Тя вярва, че това време е достатъчно, за да може тялото да се излекува и подмлади.

Тайната на младата кожа

Каролин често е питана как е успяла да запази кожата си в перфектно състояние. Тя не крие тайната си. Г-жа Харц започна да се грижи за нея от 17 години. Тя никога не си ляга, без да премахне грим, да почисти и овлажни кожата около очите и в областта на деколтето.

През пролетта и лятото жена, за която времето е спряло, не излиза навън, без да използва слънцезащитен крем. Тя никога не си прави слънчеви бани, защото знае отрицателните ефекти на слънцето върху кожата.

И още няколко съвета от Каролин

Мисис Харц смята, че не бива да се сравняваме с други жени: всички сме индивидуални и уникални. В същото време тя препоръчва да обръщате внимание на това, което харесвате при други жени. Това може да бъде голям стимул за вас да работите върху себе си.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разкритие за метлата на БСП: За 7 месеца Нинова назначила 500 свои верни кадри на власт
Next: Петков обърна палачинката за отцепниците от ИТН, водеща от bTV го сгащи за Рашков и

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.