Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 74-годишна дама получава телефонно обаждане от болен милионер и разбира, че е негов наследник
  • Новини

74-годишна дама получава телефонно обаждане от болен милионер и разбира, че е негов наследник

Иван Димитров Пешев април 10, 2023
dasdasdashasyasdasds.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Беше типичен ден за австралийка, докато телефонът й не започна да звъни. Познат глас я поздрави, когато тя отговори на обаждането, без да очаква какво ще последва. Реакцията й беше смесица от шок и вълнение, когато научи нещо, което напълно промени живота й.

Когато Джейн Сейнер за първи път започна да търси място за живеене, тя нямаше представа какво я очаква бъдещето. Всичко, което искаше, беше да наеме дом, който да отговаря на бюджета й и да се превърне в нейно сигурно убежище, докато се справяше с върховете и паденията на живота.

След като разгледа някои опции, Sayner видя апартамент с две спални в Сейнт Олбанс, северозападно от Мелбърн, Австралия. Мястото имаше топло и домашно усещане и беше с прекрасна градина – достатъчна причина да плени сърцето на Сейнер и да я убеди, че това е идеалният избор.

Човек с много интереси

Какво се случи след това не беше трудно да се отгатне; едно нещо водеше до друго и Sayner щастливо се премести в квартала. Неин хазяин беше Джон Перет, известен с искреното си сърце, добронамереност и сърдечност.

Той беше единствен син на родителите си, никога не се жени и нямаше живи роднини.

Освен че беше инвеститор в имоти, фармацевт, футболист и тенисист, той беше истински човек от общността, известен със своя филантропски дух. През годините Перет беше натрупал богатство от няколко милиона долари чрез своята непоколебима решителност и непоколебимо усърдие, но той остана скромен.

Начинът на живот на Perrett и любовта на Sayner към градинарството

Според Sayner, когато отиде в дома на Perrett, за да му плати наема си, тя не можеше да не забележи простия му начин на живот и как той рядко харчи пари за себе си. От многото неща, които се открояваха, беше старият му телевизор, където той обичаше да гледа любимите си мачове по крикет.

Дамата от Мелбърн, която работеше на пазар за плодове и зеленчуци в Епинг и трябваше да се събужда рано всеки ден, все още беше доволна от живота си. Тя обичаше да идва в дома си в Сейнт Олбанс и да се грижи за красивата си градина, където с времето бе посадила нови зелени бебета.

Изненадващо телефонно обаждане

Но въпреки че водеше спокоен живот, Sayner не можеше да таи мисли за пенсиониране, докато не получи неочаквано обаждане един ден. Когато вдигна телефона, тя беше изумена да чуе гласа на Перет. Тя си припомни:

„Получих телефонно обаждане от него един ден и той каза: „Искам да говориш с моя адвокат, той е тук в момента и можеш ли да му дадеш пълното си име, защото ти напускам отдела“.

Сейнер, който е бил наемател в сградата на Сейнт Олбанс в продължение на 23 години, беше поразен и онемял. Тя каза, че трябва да се щипе от време на време, за да разбере как всичко се е променило след телефонното обаждане на Перет.

Споделя богатствата Си със заслужаващите

По това време Перет се е преместил в клиника за лечение на болестта на Паркинсон. Чрез интелигентно инвестиране той натрупа милиони, но предпочете да живее скромно. Той също така остави втори имот на друг наемател в Сейнт Олбанс, докато друг апартамент, който притежаваше, беше продаден и парите бяха дарени на болница.

Мултимилионерът почина през септември 2020 г. на 86-годишна възраст. Той беше единствен син на родителите си, никога не се е женил и няма живи роднини. Голяма част от състоянието му, 19,6 милиона долара, отиде в отделението по нефрология на Кралската болница в Мелбърн, където веднъж получи бъбречна трансплантация преди близо 30 години.

Професор Найджъл Тусиант благодари на Перет за животоспасяващото му дарение и каза, че болницата планира да го почете с възпоменателни плочи. „Думите почти никога не могат да опишат колко безкористен и невероятно щедър е той“, каза Тусиант за Перет.
Подарък, променящ живота

За Sayner обаче щедрият подарък на нейния хазяин означаваше всичко и най-накрая й помогна да вземе така необходимото пенсиониране. „Той промени живота ми с факта, че вече притежавам това“, каза щастливата жена. Тя разказа за любезността на Перет и каза, че той винаги е гарантирал, че процедурите за ремонт и поддръжка в къщата са извършени навреме.

74-годишната Сейнер отбеляза, че е плащала 250 долара наем на седмица, който почти не се е увеличил през годините; в противен случай тя никога не би могла да си позволи това място. Седейки в градината си и си спомняйки щедростта на доставчика си под наем, Сейнер нямаше нищо друго освен благодарност и най-добри пожелания за Перет. Тя добави:

„Благодаря му все още, всеки ден от живота си… само насаме, казвам „благодаря, Джон“.

Натрупване на любов и подкрепа онлайн

С толкова много негативизъм и сърцераздирателни новини, циркулиращи онлайн, историята на Sayner и Perrett дойде като глътка свеж въздух, плени сърцата на хората и спечели чиста любов и признателност.

Какво мислите за тази разтапяща сърцето история? Ако тази история ви е предложила така необходимата почивка от ежедневната гибел и мрак, моля, споделете вашите отзиви във Facebook.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Възрастната дама намира пари на пода всеки ден, вижда котката й да ги носи и го следва
Next: Мъж пренебрегва предсмъртното желание на баба си и открива, че това е изпитание за наследяване на нейното богатство

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.