Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 79-годишен свещеник умря за 48 минути, след което се върна от онзи свят и разказа какво ни очаква
  • Новини

79-годишен свещеник умря за 48 минути, след което се върна от онзи свят и разказа какво ни очаква

Иван Димитров Пешев септември 29, 2022
vsvasvashastastas.jpg

79-годишният католическия свещеник от Бостън Джон Майкъл О‘Нийл получил масиран инфаркт в църквата си и бил откаран в спешното отделение на болницата Мемориал.

Болницата наскоро закупили иновативен медицински апарат, наречена Lucas 2, който поддържа кръвното налягане с цел оросяване на мозъка при жертви на инфаркт, докато лекарите се опитват да отпушат блокирани артерии!

Пулсът на О‘Нийл спрял и той бил включен в модерния апарат.

След 20-минутни лекарите преценили, че няма смисъл да оперират сърцето на пациента и, че той няма шанс да оцелее. Възрастния мъж и той бил обявен за мъртъв. Нямал каквито и да било жизнени функции.

Не изпускай тези оферти:

Сестрите го покрили с чаршаф и докато бутали носилката към моргата, свещеникът изведнъж подскочил! Това се случило точно 48 минути след като пулсът на мъжа спрял.

Шокираните медици установили, че възрастният мъж е абсолютно контактен с нормални жизнени функции – все едно нищо не се е случило! Мъжът настоял да си тръгне от болницата веднага, но лекарите го убедили да остане в болницата поне една нощ, според бостънския телевизионен ТВ канал WGBH.

И тук идва наистина интересната част! Свещеникът бил абсолютно адекватен и разказал какво му се е случило през 48-те минути, през които бил на ония свят.

Спомените му били ясни като бял ден:

Първото, което почувствах беше чувството на абсолютна любов, приемственост и доброта! Едно топло чувство, което буквално ме обгърна! Около мен струеше ярка светлина, която ме водеше на горе към небето!

Усещах чувството на любов все по-силно, когато най-накрая видях Господ. Голямата ми изненада беше, че Господ беше ЖЕНА! Тя ме прегърна и тогава усетих абсолютния мир в душата си – чувство, което не може да се опише с думи!

Без да промълви нито една дума, Господ ми каза, че имам още работа на земята, и след секунда се събудих.

Още интересни новини:

Зимното меню на българина в последните поне 500 години обикновено включва 3 храни, чиято полза доскоро се пропускаше, а напоследък дори се отрича.

Последните изследвания обаче са на път да опровергаят модерното ни и доста „урбанистично“ мислене по отношение на храненето със сланина, например, която се бори с последствията от старостта.

Наздраве, но с мярка

Първото нещо, което млади и стари не забравяха до скоро бе ракията.

Оказва се, че тя е полезна, но в малки количества, защото дозата прави лекарството и отровата. Не повече от 50 грама на ден този дестилат има добър ефект върху редица системи в нашето тяло, като профилактира определени заболявания. От една страна има апетитовъзбуждащо въздействие, а от друга действа противомикробно и бактерицидно, дезинфекцирайки хранопровода и стомаха. Така подпомага борбата с вирусите и някои патогенни микроорганизми, има загряващ и отхрачващ ефект.

Другият добър ефект от гроздовия спирт е неговото съдоразширяващо действие. То подпомага действието на сърдечно-съдовата система, разрежда кръвта, намалява кръвното налягане и предпазва от появата инфаркт, инсулт и тромби. Не бива да се пропуска също така релаксиращия ефект на този алкохол върху централната и периферната нервна система, а нека си го кажем, че от там тръгват много от т. нар. нелечими болести, както и онези с неизяснен произход.

Сланина срещу старост и Алцхаймер

Другата храна, за която отскоро българинът отново започва да консумира е сланината. Тя се приготвя с налагане на морска сол в съд, бидон или дървено каче. Диетолозите люто отричаха този продукт, като повишаващ холестерола и риска от инфаркт. Ала сланината, разбира в разумни количества има своите огромни предимства.

Счита се, че до два пъти на седмица може да се консумира, а дневният прием е не повече от 50-100 гр. Срещу това човек получава неизброимо много ползи за своето здраве. На първо място ще кажем, че тя подмладява кожата, укрепва имунната система, бори се срещу възпалителните процеси, предпазва лигавицата на стомаха, създавайки тънък филм. Това предпазва от появата на язви и гастрити. Другото качество на този животински продукт е , че съдържа коктейл от аминокиселини и колаген, които стимулират регенеративните процеси в кожата, тъканите и въобще в цялото тяло. Това се използва при изгаряния, когато мястото се налага със сланина или мас.

Нейното може би най-голямо предимство обаче се крие във факта, че тя съдържа ударни дози арахидонова киселина (АА- C20H32O2 ). Тя е незаменима за възобновяването на организма и деленето на клетките. След тежък физически труд арахидоновата киселина възстановява мускулатурата ни като с магическа пръчка в рамките само на няколко часа. Последните изследвания показват, че тази омега 6 мастна киселина се грижи и за нашия мозък, предпазвайки го от свободни радикали, и грижейки се за гъвкавостта на нервните мембрани. Тези свойства на сланината намират ефект в борбата с Алцхаймер, различни депресивни разстройства, раковите заболявания, има спортно приложение при усилени фитнес тренировки, подмладява организма действайки като силен антиоксидант.

Освен това АА е необходима за изработването от организма на химични съединения отговорни за нежелани имунни и възпалителни реакции. Знае се, че малки количества сланина се грижат за моделиране на имунитета, укрепват сърдечния мускул. За пушачите сланината също се оказва полезна заради съдържащият се в нея селен. Този микроелемент укрепва имунната система и предотвратява окисляването на организма. Така вредата причинена от цигарите частично се намалява.

Глава лук и болестите са до тук!

Третата храна, която е традиционна за менюто на старите българи е кромид лукът. На първо място ще споменем, че този зеленчук лекува и профилактира заболявания на горните дихателни пътища, предпазва от грип, от рак, благоприятства зарастването на рани, стимулира храносмилателната система и гони газовете от червата ни.

Освен това лукът има изключително добър баланс на различни видове витамини и микроелементи в много лесно усвоима форма ( В1, В2, Е, К, РР и други). В главите на тази апетитовъзбуждаща храна се крият още полезни захари, етерично масло, флавоноиди, гликозиди, простагланциди. И фитонициди, които представляват естествени антибиотични вещества срещу вируси, и други опасни микроорганизми. Този продукт съдържа и растителни хормони, подобни на инсулина , които успокояват човека, понижавайки нивата на кръвната захар и кръвното налягане.

Лечители препоръчват сока от лука при ангина, пневмония, кашлица. Лапи с него се правят за прочистване на гнойни рани, а сокът с мед се грижи за еластичността на кръвоносните съдове, пречистване на кръвта. Така че под формата на салата или нарязан наситно върху парченца сланина лукът ще укрепи здравето, давайки всички свои предимства, а склерозата ще бъде само мит.

Ивана Тонева,

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жестока трагедия: Мъж издъхна до прелез пред жена си и детето
Next: Няма хора в България! Шефове реват. Търсят 7000 души. 4000 лева заплата за

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.