Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 8 години след зверското убийство на Вероника баща й работи, за да издържа убиеца
  • Новини

8 години след зверското убийство на Вероника баща й работи, за да издържа убиеца

Иван Димитров Пешев януари 27, 2023
veronikakas.png

Битката за промени в законодателството, които да донесат повече справедливост и по-строги наказания, ме крепи да продължавам да живея. Това обяви вчера Трайчо Трайков, баща на зверски убитата студентка Вероника Здравкова, цитиран от “Телеграф”.

На 28 февруари се навършват 8 години от жестокото престъпление, за което беше признат за виновен Илиян Здравков.

След случая бащата и други родители със сходна съдба започват дълга и трудна борба за промени в Наказателния кодекс, НПК и Закона за затворите, като са набелязали 12-13 точки.

„Тези наши искания, сме ги извадили от всяко дело, при всеки от случаите има нещо, което е можело да бъде различно“, посочи Трайков. Според него сега престъпниците се съгласяват на съкратено съдебно следствие, правят пълни самопризнания и доживотната присъда автоматично отпада.

Не изпускай тези оферти:

Признанията

„Нека да има възможност да намаляване на наказанието след признаване на вината, но тази опция да отпада в случаите на доказан рецидив. Защото убиецът на дъщеря ми има 3 убийства зад гърба си, множество кражби и прави самопризнание всеки път, за да мине по-леко“, коментира родителят. Той разбрал, че макар Илиян Здравков да е осъден на 30 г. затвор, които да лежи изолиран в самостоятелна килия, това често не се спазва.

„Говорил съм със затворници, те казват, че заради липсата не килия за всеки такъв, често ги събират по 5-6 човека заедно“, каза бащата на Вероника. Отделно от това получавал карта, в която му се превеждали нещо като джобни, с които да си пазарува от лавката. „Аз исках да наложа запор на тази карта, но се оказа, че това е невъзможно, защото това би нарушило човешките му права. Излиза, че аз и вие работим, за да издържаме този човек и други като него“, посочи още Трайчо.

Кръвнината

За жестокото престъпления Илиян Здравков трябва да плати по 100 000 лв. на всеки от двамата родители на Вероника. Той обаче няма нищо на свое име и не е работил на договор. През първите 14 г. от присъдата ромът няма право да работи, защото трябва да се лежат при строг режим. След това ще има право да се хване на работа, при което два изработени дни ще се равняват на три излежани. „Това също е едно от исканията ни – работи, не работи, лежи цялата си присъда, а със спечеленото си плаща кръвнината“, коментира още Трайков.

На 28-и февруари семейството на убитата студентка отново почете паметта й с шествие до мястото, където момичето беше нападнато. Шествията, които правим са, за да напомним на обществото за Вероника, защото забравят ли се жертвите, забравят се и извършителите“, завърши още Трайчо. Той заедно с останалите почернени родители ще се срещат с омбуцмана, за да представят исканията си. От ръководсвата на всички парламентарни групи също уверявали семействата, че са готови за срещи и организиране на кръгли маси, но всичко си останало само на ниво обещания.

Сложил край на живота й за 25 лв.

Илиян е убил Вероника за 25лв., няколко сребърни бижута и шишенце парфюм. Навръх националния празник през 2015 г. студентката изчезна на път от работното място към дома си, а два дни по-късно бе открита убита и изхвърлена във водите на Янтра. Около 19 часа във фаталната вечер Илиян отишъл на гарата във В. Търново да чака влак. През това време видял Вероника, която минала през коловозите и се отправила по една черна пътека към района на Южния пътен възел. Тогава решил да я обере и тръгнал след нея.

Застигнал я малко след като преминала по моста над Янтра. Извадил брадвата, която носел в найлонова чанта, приближил се на метър от Вероника и я ударил отзад в темето. След това се пресегнал и грабнал дамската й чанта. Зашеметената, но още жива, опитала да се изправи, но била повалена от втори удар в главата.

След това последвали още няколко, които вече били с острието на брадвата. След като видял, че жертвата му не се движи, убиецът я хванал за палтото и започнал да я влачи през поляната към брега на реката. Там взел дамската чанта, бижутата и телефоните, а тялото бутнал надолу по склона.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптик обяви жестока зима от днес: Вижте кога сковава големият студ
Next: Почина Саша Андреев след удара по буса с българската хуманитарна помощ в Украйна

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.