Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 8 години след зверското убийство на Вероника баща й работи, за да издържа убиеца
  • Новини

8 години след зверското убийство на Вероника баща й работи, за да издържа убиеца

Иван Димитров Пешев януари 27, 2023
veronikakas.png

Битката за промени в законодателството, които да донесат повече справедливост и по-строги наказания, ме крепи да продължавам да живея. Това обяви вчера Трайчо Трайков, баща на зверски убитата студентка Вероника Здравкова, цитиран от “Телеграф”.

На 28 февруари се навършват 8 години от жестокото престъпление, за което беше признат за виновен Илиян Здравков.

След случая бащата и други родители със сходна съдба започват дълга и трудна борба за промени в Наказателния кодекс, НПК и Закона за затворите, като са набелязали 12-13 точки.

„Тези наши искания, сме ги извадили от всяко дело, при всеки от случаите има нещо, което е можело да бъде различно“, посочи Трайков. Според него сега престъпниците се съгласяват на съкратено съдебно следствие, правят пълни самопризнания и доживотната присъда автоматично отпада.

Не изпускай тези оферти:

Признанията

„Нека да има възможност да намаляване на наказанието след признаване на вината, но тази опция да отпада в случаите на доказан рецидив. Защото убиецът на дъщеря ми има 3 убийства зад гърба си, множество кражби и прави самопризнание всеки път, за да мине по-леко“, коментира родителят. Той разбрал, че макар Илиян Здравков да е осъден на 30 г. затвор, които да лежи изолиран в самостоятелна килия, това често не се спазва.

„Говорил съм със затворници, те казват, че заради липсата не килия за всеки такъв, често ги събират по 5-6 човека заедно“, каза бащата на Вероника. Отделно от това получавал карта, в която му се превеждали нещо като джобни, с които да си пазарува от лавката. „Аз исках да наложа запор на тази карта, но се оказа, че това е невъзможно, защото това би нарушило човешките му права. Излиза, че аз и вие работим, за да издържаме този човек и други като него“, посочи още Трайчо.

Кръвнината

За жестокото престъпления Илиян Здравков трябва да плати по 100 000 лв. на всеки от двамата родители на Вероника. Той обаче няма нищо на свое име и не е работил на договор. През първите 14 г. от присъдата ромът няма право да работи, защото трябва да се лежат при строг режим. След това ще има право да се хване на работа, при което два изработени дни ще се равняват на три излежани. „Това също е едно от исканията ни – работи, не работи, лежи цялата си присъда, а със спечеленото си плаща кръвнината“, коментира още Трайков.

На 28-и февруари семейството на убитата студентка отново почете паметта й с шествие до мястото, където момичето беше нападнато. Шествията, които правим са, за да напомним на обществото за Вероника, защото забравят ли се жертвите, забравят се и извършителите“, завърши още Трайчо. Той заедно с останалите почернени родители ще се срещат с омбуцмана, за да представят исканията си. От ръководсвата на всички парламентарни групи също уверявали семействата, че са готови за срещи и организиране на кръгли маси, но всичко си останало само на ниво обещания.

Сложил край на живота й за 25 лв.

Илиян е убил Вероника за 25лв., няколко сребърни бижута и шишенце парфюм. Навръх националния празник през 2015 г. студентката изчезна на път от работното място към дома си, а два дни по-късно бе открита убита и изхвърлена във водите на Янтра. Около 19 часа във фаталната вечер Илиян отишъл на гарата във В. Търново да чака влак. През това време видял Вероника, която минала през коловозите и се отправила по една черна пътека към района на Южния пътен възел. Тогава решил да я обере и тръгнал след нея.

Застигнал я малко след като преминала по моста над Янтра. Извадил брадвата, която носел в найлонова чанта, приближил се на метър от Вероника и я ударил отзад в темето. След това се пресегнал и грабнал дамската й чанта. Зашеметената, но още жива, опитала да се изправи, но била повалена от втори удар в главата.

След това последвали още няколко, които вече били с острието на брадвата. След като видял, че жертвата му не се движи, убиецът я хванал за палтото и започнал да я влачи през поляната към брега на реката. Там взел дамската чанта, бижутата и телефоните, а тялото бутнал надолу по склона.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптик обяви жестока зима от днес: Вижте кога сковава големият студ
Next: Почина Саша Андреев след удара по буса с българската хуманитарна помощ в Украйна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.