Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 8 години след зверското убийство на Вероника баща й работи, за да издържа убиеца
  • Новини

8 години след зверското убийство на Вероника баща й работи, за да издържа убиеца

Иван Димитров Пешев януари 27, 2023
veronikakas.png

Битката за промени в законодателството, които да донесат повече справедливост и по-строги наказания, ме крепи да продължавам да живея. Това обяви вчера Трайчо Трайков, баща на зверски убитата студентка Вероника Здравкова, цитиран от “Телеграф”.

На 28 февруари се навършват 8 години от жестокото престъпление, за което беше признат за виновен Илиян Здравков.

След случая бащата и други родители със сходна съдба започват дълга и трудна борба за промени в Наказателния кодекс, НПК и Закона за затворите, като са набелязали 12-13 точки.

„Тези наши искания, сме ги извадили от всяко дело, при всеки от случаите има нещо, което е можело да бъде различно“, посочи Трайков. Според него сега престъпниците се съгласяват на съкратено съдебно следствие, правят пълни самопризнания и доживотната присъда автоматично отпада.

Не изпускай тези оферти:

Признанията

„Нека да има възможност да намаляване на наказанието след признаване на вината, но тази опция да отпада в случаите на доказан рецидив. Защото убиецът на дъщеря ми има 3 убийства зад гърба си, множество кражби и прави самопризнание всеки път, за да мине по-леко“, коментира родителят. Той разбрал, че макар Илиян Здравков да е осъден на 30 г. затвор, които да лежи изолиран в самостоятелна килия, това често не се спазва.

„Говорил съм със затворници, те казват, че заради липсата не килия за всеки такъв, често ги събират по 5-6 човека заедно“, каза бащата на Вероника. Отделно от това получавал карта, в която му се превеждали нещо като джобни, с които да си пазарува от лавката. „Аз исках да наложа запор на тази карта, но се оказа, че това е невъзможно, защото това би нарушило човешките му права. Излиза, че аз и вие работим, за да издържаме този човек и други като него“, посочи още Трайчо.

Кръвнината

За жестокото престъпления Илиян Здравков трябва да плати по 100 000 лв. на всеки от двамата родители на Вероника. Той обаче няма нищо на свое име и не е работил на договор. През първите 14 г. от присъдата ромът няма право да работи, защото трябва да се лежат при строг режим. След това ще има право да се хване на работа, при което два изработени дни ще се равняват на три излежани. „Това също е едно от исканията ни – работи, не работи, лежи цялата си присъда, а със спечеленото си плаща кръвнината“, коментира още Трайков.

На 28-и февруари семейството на убитата студентка отново почете паметта й с шествие до мястото, където момичето беше нападнато. Шествията, които правим са, за да напомним на обществото за Вероника, защото забравят ли се жертвите, забравят се и извършителите“, завърши още Трайчо. Той заедно с останалите почернени родители ще се срещат с омбуцмана, за да представят исканията си. От ръководсвата на всички парламентарни групи също уверявали семействата, че са готови за срещи и организиране на кръгли маси, но всичко си останало само на ниво обещания.

Сложил край на живота й за 25 лв.

Илиян е убил Вероника за 25лв., няколко сребърни бижута и шишенце парфюм. Навръх националния празник през 2015 г. студентката изчезна на път от работното място към дома си, а два дни по-късно бе открита убита и изхвърлена във водите на Янтра. Около 19 часа във фаталната вечер Илиян отишъл на гарата във В. Търново да чака влак. През това време видял Вероника, която минала през коловозите и се отправила по една черна пътека към района на Южния пътен възел. Тогава решил да я обере и тръгнал след нея.

Застигнал я малко след като преминала по моста над Янтра. Извадил брадвата, която носел в найлонова чанта, приближил се на метър от Вероника и я ударил отзад в темето. След това се пресегнал и грабнал дамската й чанта. Зашеметената, но още жива, опитала да се изправи, но била повалена от втори удар в главата.

След това последвали още няколко, които вече били с острието на брадвата. След като видял, че жертвата му не се движи, убиецът я хванал за палтото и започнал да я влачи през поляната към брега на реката. Там взел дамската чанта, бижутата и телефоните, а тялото бутнал надолу по склона.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптик обяви жестока зима от днес: Вижте кога сковава големият студ
Next: Почина Саша Андреев след удара по буса с българската хуманитарна помощ в Украйна

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.