Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 8 ранени след удара на автобус в дърво, инфаркт покосил шофьора
  • Новини

8 ранени след удара на автобус в дърво, инфаркт покосил шофьора

Иван Димитров Пешев септември 22, 2022
rasrasrnasiaksfas.jpg

Автобус от столичния градски транспорт се удари в дърво, а след това и в два паркирани автомобили в ЖК „Младост“-2. Инфаркт на шофьора е най-вероятната причина за катастрофата.

Инцидентът е станал до блок 205 в близост до метростанция „Акад. Александър Теодоров – Балан“. На място са изпратени екипи на полицията, пожарната и Столична община. Районът е отцепен.

Според МВР, причина за катастрофата е прилошаване на шофьора. Автобусът се е движил по линия №4.

От Центъра за спешна медицинска помощ съобщиха, че са получили сигнала около 17.10 часа и към мястото на катастрофата са изпратени шест линейки.

Не изпускай тези оферти:

Екипите на ЦСМП са транспортирали общо 8 души в три лечебни заведения. Тримата най-тежко пострадали, сред които и шофьорът, са откарани в УМБАЛ „Св. Анна“, уточни говорителят на Спешна помощ Катя Сунгарска.

Майка с 10-годишно дете и още двама души са откарани в „Пирогов“, а един – в ИСУЛ „Царица Йоанна“.

От УМБАЛ „Света Анна“ съобщиха, че в момента се правят изследвания на 60-годишния шофьор, тъй като има съмнения за инфаркт.

Освен него в болницата са приети с прорезни рани и охлузвания 65-годишна жена и 75-годишен мъж. Няма опасност за животите им. По случая се води разследване.


Още криминални:

34 години след злощастната смърт на говорителката на БНТ Татяна Титянова близките ѝ не спират да живеят в кошмар. Майката на покойната водеща на „По света и у нас“ – Крася Титянова, разкрива, че гробът на дъщеря ѝ неведнъж е бил поругаван от вандали.

Там е погребан и бащата на Татяна – инж. Антон Титянов.

От смъртта на чедото си и съпруга си Крася непрекъснато се борела да опази вечния им дом. Последното откраднато от там била мраморна пейка.

Преди това пък неизвестни извършители задигнали и цели две колони от надгробната плоча на инж. Титянов. „Вече твърде много събития превръщат случая във филм на ужасите.

Продължават и вандалствата на гроба. И цяла 200-килограмова бронзова фигура отмъкнаха от там – беше изваяна в памет на Таня от близък неин приятел – художника Живко Седларски“, жалва се майката на покойната говорителка.

Близките на Татяна повече от 3 десетилетия се борят да разберат истината за нейната смърт, но неуспешно. На 24 септември отново ще се съберат на гроба ѝ, за да запалят свещ, но никога няма да забравят ужаса от фаталната дата през 1988 г., когато тялото на Татяна Титянова е открито под 17-етажния блок 57 в столичния квартал „Дианабад“, където е живеела.

Версията за самоубийство веднага е отхвърлена от близките ѝ и събужда недоумение в обществото. Съмненията се засилват и от множество очевадни факти от мястото на произшествието.

Татяна е била намерена по нощница и пеньоар, грижливо разстлан под нея, а на няколко метра оттам са били обувките ѝ и част от колана на робата.

По шията ѝ личали синини от душене. По китката на дясната ръка – също. А по пеньоара открили пресни следи от гуми на кола. Семейството ѝ от първия миг е убедено, че става дума за убийство.

Разследващите обаче поддържали версията, че Титянова сама е отнела живота си, въпреки че в докладите им има сериозни разминавания дори от кой етаж е паднала всъщност тя.

Майката и сестрата на Татяна години наред работят с всевъзможни адвокати и криминалисти, за да стигнат до истината, но делото за смъртта на говорителката е потулено, а доказателствата загубени.

В отчаянието си Крася Титянова посещава дори Ванга и Вера Кочовска. „И двете бяха категорични, че е била убита. Впрочем по съвет на Ванга поискахме ексхумацията.

Още в ушите ми е гласът ѝ: „Разровете гроба, мъртвото ке проговори!“, ми каза тя и го повтори няколко пъти“, споделя майката на Татяна. Тя се съгласява да направи ексхумацията и научава още по-зловещи подробности.

„Ужасно бе разкритието, че почти цялата долна половина от пеньоара на Таня – веществено доказателство по делото, бе натъпкан до главата и шията ѝ. Защо? Проява на докторска мърлявщина, или нарочно укриване – трябвало е да се „погребе“ завинаги дрехата, по която са открити следи от кола?!“, казва Крася, която е убедена, че дъщеря ѝ е била блъсната от автомобил по нечия поръчка.

Умирайки едва на 28 години, Татяна оставя две сирачета. Тогава дъщеря ѝ Краси е само на 6 години, а малката Глория е на едва 3 месеца. После децата са отглеждани от съпруга ѝ Георги, с когото били пред развод към момента на инцидента.

Преди няколко години трагедията в семейството се повтори и Краси, голямата дъщеря на Татяна, бе намерена мъртва в Лондон след падане от 7-ия етаж на сграда. Тя също бе майка на малко момченце, което е единствено внуче на Татяна.

Към днешна дата то живее с баща си в Бразилия. Другата дъщеря на звездата от БНТ е гримьорка по професия и пребивава в Англия при татко си Георги.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: МВР БОМБА: Хванаха мозъка! Ето кой е отговорен за смъртта на двамата храбри български полицаи в Бургас
Next: Безпрецедентно! Рецидивист се развилня, удари полицай в София и стана страшно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.