Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 8.90лв. за 500 г. българска сол на входа на Бургаски солници… Мрежата избухна
  • Новини

8.90лв. за 500 г. българска сол на входа на Бургаски солници… Мрежата избухна

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
gdfsgdfherhreh.png

Социалните мрежи прегряха след като жена публикува снимки на сол и цената ѝ.
Случаят е от Бургаско.

„Това е българската сол, която се продава в магазин на входа на Бургаски солници.

 

Нямам думи, онемях.

500 г на цена над 8 лв.“, пише жената.

Веднага под поста ѝ заваляха реакции и коментари на потребители.

„Това сигурно е била и цената й по времето на Римската империя, когато се е ползвала
за разменно средство.“

 

Поне да беше 9 лв за 50гр., та да знаеш, че си купуваш сувенир, да си я сложиш
да ти краси в секцията. Тоя тупуз половин кило няма да стои добре там“, пише в
част от коментарите.

 

Според други причината за високата цена е съдържанието на солта. Според тях себестойността
е реална. Други обаче не са съгласни с това. Според тях солта е скъпа, защото
се предлага на туристическо място. „Купувайте от големите хипермаркети – там е
евтина“, съветват потребителите авторката на поста.

 

 

 

 

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спасител разкри: Няма по-опасно от Черно море
Next: Николай Денков: Мислейки за Божков и Алексей Петров си дадох сметка, че са сенки от миналото

Последни публикации

  • На двадесет и четири станах вдовица с три деца и ръце, които трепереха, когато трябваше да броя стотинките за хляб.
  • Мъжът ми иска да купи скъпа кола за дъщеря си от първия брак. Попитах: „А какво ще стане с таксата за обучение на моя син?“ Той отговори: „Твоят син…“
  • Когато бях на двайсет, един мъж ми писа във Фейсбук и каза, че ми е баща.
  • Дадохме на сина ни нашата хубава голяма къща, когато се ожени.
  • Партньорът ми беше женен и имаше две деца, когато имахме афера и той напусна семейството си. Каза, че бракът му е ужасен и че иска да се раздели с жена си. Говореше тихо, сякаш всяка дума го боли, а после внезапно повишаваше глас, когато споменеше „лъжите у дома“. Аз слушах и вярвах, защото исках да вярвам. В такива моменти човек не мисли за чуждите рани. Мисли за собственото си спасение.
  • Когато леля Стефка си отиде, в къщата остана тишина, която не се побираше в стените. Не беше онази спокойна тишина след дълъг ден, а тежка, лепкава, като да си забравил да си изключиш печката и да чакаш димът да се появи.
  • Съпругът ми остави телефона си на плота и излезе уж за тренировка. Не беше необичайно, правеше го често, сякаш в това имаше някаква демонстративна увереност. Все едно ми казваше без думи: „Нямам какво да крия“. А аз, като глупачка, му вярвах.
  • Служител на авиокомпанията ме попита дали искам да се откажа от мястото си в първа класа, за да може едно дете да седне със семейството си. Не ми хареса мястото, което ми предложиха, затова отказах. Семейството стоеше на крачка зад него, почти залепено за думите му, сякаш те бяха въже, с което можеха да ме изтеглят от креслото ми.
  • Когато Мартин получи повишение, в гласа му имаше онзи метален блясък на победа, който те кара да се усмихнеш, дори да не си сигурен дали искаш да празнуваш. Беше се прибрал по-късно от обичайното, с вратовръзка, разхлабена като примка, и с очи, които не гледаха към мен, а някъде зад рамото ми, сякаш вече беше в друга стая, в друг живот.
  • След раздялата Деница се появи пред вратата ми късно вечерта, с очи, които не гледаха право, и с пръсти, които трепереха около дръжката на чантата ѝ. Не беше дошла да говорим. Беше дошла да търси.
  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • На двадесет и четири станах вдовица с три деца и ръце, които трепереха, когато трябваше да броя стотинките за хляб.
  • Мъжът ми иска да купи скъпа кола за дъщеря си от първия брак. Попитах: „А какво ще стане с таксата за обучение на моя син?“ Той отговори: „Твоят син…“
  • Когато бях на двайсет, един мъж ми писа във Фейсбук и каза, че ми е баща.
  • Дадохме на сина ни нашата хубава голяма къща, когато се ожени.
  • Партньорът ми беше женен и имаше две деца, когато имахме афера и той напусна семейството си. Каза, че бракът му е ужасен и че иска да се раздели с жена си. Говореше тихо, сякаш всяка дума го боли, а после внезапно повишаваше глас, когато споменеше „лъжите у дома“. Аз слушах и вярвах, защото исках да вярвам. В такива моменти човек не мисли за чуждите рани. Мисли за собственото си спасение.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.