Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 80-годишната баба Вера разкрива: Телепортирах се с таксито в турското робство
  • Новини

80-годишната баба Вера разкрива: Телепортирах се с таксито в турското робство

Иван Димитров Пешев март 2, 2024
sdfvdfbfdbdgfgfbgf.png

Докато карах из софийските улици, преминах назад във времето, съжалявам, че не събрах прахта от колата за доказателство

„Телепортирах се назад и се пренесох по време на турското робство! През 1977 година, докато карах таксито си из столичните улици, изведнъж всичко изчезна. Появи се тесен и каменист път. От лявата ми страна видях огромна старинна постройка. След време разбрах, че съм видяла конака – турското управление, в което са се намирали военните със съпругите и децата си. Имаше стар дувар от кирпич метър и половина, който се ронеше и покри цялата ми кола с прах. Аз се движех и не спирах, свивайки към паметника на Васил Левски. Изведнъж всичко отново изчезна и се върнах в наше време.“

 

Така описа пред „България Днес“ първата си телепортация назад във времето 80-годишната баба Вера. Редакцията ни се свърза с нея, за да разкаже още от невероятните си истории, които разкри публично за първи път пред медията ни наскоро.

 

 

Докато карала таксито си, Вера се връщала назад във времето

 

След като слязла от колата си, възрастната жена видяла, че автомобилът е покрит с прах. Баба Вера сподели, че съжалява, че не е събрала прахта от колата в кесийка, за да я даде за изследване, което да докаже колко години назад във времето се е върнала. След време, когато жената си мислела, че й се е сторило и не е възможно да се телепортира отново – тя пак се върнала назад във времето.

 

„Най-често се телепортирах в полунощ, докато карах таксито си. Една вечер през 1998 година, докато шофирах по столичен булевард, почувствах топлина, която я няма на нашия свят. Булевардът изчезна и се превърна в тесен път с камъни и от двете страни малки магазинчета, където се продават платове, дрехи и накити. Разбрах, че отново съм се върнала по време на робството и съм се озовала на търговска уличка, където турците са продавали стоката си. Магазините бяха пусти, но аз почувствах, че вътре има мои неща. Влязох вътре и започнах да събирам това, което чувствах за мое. Един вътрешен глас ми каза да не взимам тези неща, защото в нашия свят ще се превърнат в прах, и всичко отново изчезна, а аз се озовах в колата си“, спомняи си Вера.

 

 

Пратеници посещават пенсионерката

Жената дълго време размишлявала за това, което й се е случило, и за предишните си животи. Искала да разбере защо миналото я преследва и каква е била тогава.

След поредното среднощно телепортиране в колата на Вера се качила прегърбена баба, която помолила таксиметровата шофьорка да я закара на 50 метра.

„Тя седна на предната седалка до мен, погледна ме и ми каза: „Дете, недей да мислиш и да ровиш в миналото си. Каквото е било твое, не можеш да го вземеш. Дори и да го вземеш в този свят, в днешно време, то ще се превърне в прах“. Когато попитах бабата коя е тя и откъде знае какво ми се случва, тя отговори, че е съседка на Ванга. Тази жена бе изпратена, за да ме предупреди да не взимам нищо старо в нашето време“, разказа с трепет в гласа си Вера.

 

Извънземни я носят на ръце

„Извънземни ме носеха на ръце, а след това се събудих в тялото си като човек!“ Това разказа Вера Велева пред „България Днес“ преди броени дни.

80-годишната пенсионерка за първи път публично разкри необикновените неща, които се случват в живота й. Вера сподели, че още като съвсем малка извънземните я изпратили на Земята.

 

„Помня, че тичах с двама мъже в бели одежди насред необятна поляна. Те бяха високи около два метра с дълги руси коси до раменете. Единият от тях ме носеше на ръце и ми каза, че е време. Тогава за първи път се събудих в човешкото си тяло. Бяха ме сложили на широко легло и до мен имаше една жена, която никога не бях виждала до сега – моята майка“, разкри Велева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такова нещо не се е случвало в Стани богат! Зрителите бесни на Ники Кънчев
Next: Майката на Азис изплю камъчето: Васил не е рожденото му име

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.