Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 80 хиляди лева годишно от 10 дeкара култивирани трюфели
  • Новини

80 хиляди лева годишно от 10 дeкара култивирани трюфели

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2023
bashgkasodaskdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Това изчислява Цветозар Мичевски от Угърчин, който ще прави внушителна плантация
с ценната подземна гъба

Таня Демирова Угърчин

Култивираното отглеждане на трюфели е много печеливш бизнес. Показва го двадесетгодишната
успешна практика на италиански и испански плантации с ценните подземни гъби. Според
Цветозар Мичевски от Угърчин, чиято фирма е един от най-големите износители на
трюфели, годишният износ от България (основно за Италия) е в рамките на 150-200
т годишно. Тези количества ни правят един от основните износители на трюфели в
света.

 

Но освен да изнася диворастящи трюфели, от следващата есен предприемчивият бизнесмен
от Угърчин ще прави плантация от 30 дка с черен трюфел. За осъществяване на амбициозното
си намерение Цветозар започва да внася от Италия микоризирани дръвчета (заразени с трюфели), които ще могат да се гледат в изкуствени плантации. Насочил
се е към отглеждането на черен летен трюфел, защото навсякъде в България именно
този вид вирее добре в естествени условия. Това е допълнителна гаранция за успеха
на замисъла.

Култивирането ще му даде ценни пазарни предимства в години, когато неблагоприятни климатични условия се отразят негативно на подземните
гъби, събирани в естествени условия, и се появи дефицит. Тогава цената на деликатесния
продукт рязко скача и отглеждащите трюфели в плантации ще печелят много.

Фиданките ще са висококачествени, обяснява Цветозар. Работя с италианска фирма,
в която вече шесто поколение развива изключително успешен бизнес с трюфели. Отскоро
те съвместно с Университета в Перуджа започват да произвеждат първокачествен (заразяването
трябва да е 60-90%) посадъчен материал. Технологичното време за получаването на
правилно заразено дръвче с трюфелни спори е една година.

Цветозар се е насочил към горски дървесни видове, които се срещат в естествени
условия: бор, липа, дъб, габър, леска. На този етап не си позволявам никакви експерименти,
категоричен е той.

 

Това е една дългосрочна инвестиция предупреждава Цветозар. Първите добиви започват едва на 7-ата година след засаждането
на заразените фиданки. И това е напълно естествено, тъй като дървото трябва да
развие напълно кореновата си система. Освен това през целия период за дръвчетата
трябва да се полагат грижи: почистване и резитба два пъти годишно – пролет и есен.
Редовното поливане на дръвчетата също е много важно. И за да елиминира неблагоприятни
климатични условия, Цветозар е решил да прави капково напояване.

Двадесет и пет годишният Цветозар Мичевски определя себе си като реалист, защото в бизнеса залага само на реални неща

И докато семейната фирма изнася диворастящи гъби, бизнесът с трюфели си е лично
негов и го развива самостоятелно.

Освен че ще прави собствена плантация от догодина Цветозар и ще продава заразени
с трюфел фиданки – по 25 лв. едната.

 

Първата година сме планирали 25 хиляди дръвчета за продажба, уточнява предприемчивият
бизнесмен.

Целта ни не е само да продадем едни дръвчета, а да обучим клиентите си как да
ги отгледат успешно и да получат добра реколта, обяснява Мичевски.

За целта съветва всеки техен клиент да предостави почвена проба от мястото, на
което е планирал плантацията си, и от фирмата на Цветозар ще ги посъветват как
да я обогатят. Ангажират се и с най-важното за всеки производител – с изкупуване на продукцията

Но да се върнем на рентабилността на този почти екзотичен за България бизнес.
За своята плантация от 30 дка Цветозар е изчислил, че трябва да засади около 1500
дръвчета и съответно ще вложи 40-50 хил. лв. Средната годишна реколта от 1 дръвче
е от 3 до 5 кг трюфели. Съответно от 1 дка се добиват 100-150 кг трюфели. От 10
дка плантаторите ще получат около 1 т трюфели.

 

И при средна цена 70-80 лв. годишно от 10 дка печалбата съответно ще е 70-80
хил. лв.

Нещо, което не може да се постигне с отглеждане на други култури. Така че можем
да кажем, че култивираното отглеждане на трюфели е един много перспективен бизнес

Въпреки че има още 5-6 фирми, които изнасят трюфели от България, Цветозар Мичевски
обяснява, че проблемът в този бизнес не е свързан с изкупуването на продукцията,
а с това, че в естествени условия търсенето на трюфели се прави от неквалифицирани
хора, които изкопават вандалски местонахожденията им, преди трюфелите да са узрели
напълно, и по този начин нарушават екосистемата

За такива хора трябва да има огромни санкции, категоричен е Цветозар. Опазването
на диворастящите трюфели е каузата, която обединява двете български асоциации
на ловците на трюфели (Цветозар e член на едната).

Те са инициирали проектозакон за трюфелите, за да бъдат спрени неуките копачи,
които унищожават възможността за развитието на нови трюфели. За да опазим българските
трюфели, които според експерти са едни от най-добрите в света.

 

СПЕЦИАЛИСТИТЕ ПРЕДУПРЕЖДАВАТ

Ароматните гъби се вадят само с кучета

Събирането на трюфели е истинско изкуство. Ароматните подземни гъби, които растат
в горски условия, трябва много внимателно да се извадят, така че да не се наруши
местообитанието му.

За целта е важно да се правипрофесионално, с помощта на перфектен помагач – добре обучено куче с което търсачът да умее да работи.

На въпроса кои са най-добрите кучета обикновено се отговаря – тези, които ги
намират. Но за да стане това, е необходимо кучето да бъде добре тренирано, тъй
като няма определена порода, при която да има инстинкт за търсене на трюфели.
Все пак едни кучета се справят по-добре с тази специфична задача. Такива са ловните
породи кучета.

Практиката показва, че от куче, чиито родители са търсачи нат трюфели, може да
се очакват отлични резултати.

За Цветозар Мичевски перфектните помагачи в търсенето на диворастящи трюфели
са италианските кучета порода лагото романьоло.

 

Има 10 пъти по-голямо търсене от предлагането

В цял свят трюфелите традиционно са символ на лукса и на изисканата кулинария
и затова цената им е изключително висока. Но въпреки това няма никаква опасност
произведените култивирани трюфели да останат непродадени, тъй като на световния пазар има 10 пъти по-голямо търсене от предлагането на деликатесните гъби. И това определя
високата им цена.

В години с неблагоприятни климатични условия – например при продължителни засушавания
2 месеца преди узряване на гъбата, тя се покачва.

Двата най-ценни вида трюфел са белият и черният.

Най-скъпите са белите трюфели, които се срещат в Югозападна Франция /в района
на Перигор/, Испания и в Италия /в района на Алба/. Килограм от тях може да стигне
над 5000 евро.

Специалистите твърдят, че италианският трюфел има по-силен аромат и сътоветно
по-добри вкусови качества в сравнение с френските подземни гъби.

Най-търсени са пресните трюфели които имат уникален аромат и вкус.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рачков се оказа голям човек: Реакцията му за Веско Маринов удиви зрителите
Next: България забрави войни и трусове! Ергенът тръгна с бесен скандал

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.