Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 80 години затвор заплашват българин, арестуван в Гърция
  • Новини

80 години затвор заплашват българин, арестуван в Гърция

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
dfghgftttrrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Българин, който е арестуван в Гърция, е заплашван от 80 години затвор, съобщава БТВ. Той е преследван от американските власти. Вашингтон иска нашият сънародник да бъде екстрадиран по обвинения, че изпращал незаконно чувствителна електроника в Русия. Техниката е открита в България.

Милан Димитров е арестуван от полицията в Гърция през декември след заповед на САЩ. Разследване на ФБР твърди, че Димитров заедно с баща му са изпратили специални електронни чипове в Русия. Арестуваният говори по телефона в ефира на bTV от гръцкия затвор.

„Самите американци към гръцкия съд, който поиска доказателства, че тези неща са изпратени в Русия, те изпратиха отговори, че нямат доказателства, но въпреки това искат екстрадицията ми. Напълно допускам това – да се разиграе пропаганден цирк „заловихме страшните шпиони с невероятни технологии, а после не бяхме прави“, каза Милан Димитров.

Българинът е обвинен в пране на пари, заговор, в нарушения на правилата за контрол върху износа и в подаване на невярна информация към американските власти.

„За всяко от четирите обвинения до 20 години затвор – общо 80 години“, каза Милан Димитров.

Милан Димитров и баща му Димитър Димитров са обвинени, че са се сдобили със устойчиви на радиация чипове от компания в Тексас и са ги изпратили в Русия.

„Те казват, че нашата фирма е получила над 1 млн. долара, за да закупи въпросните машини и ги е изнесла в Русия. Тези машини струват 53 605 долара“, обясни Милан Димитров.

Американските прокурори твърдят, че чиповете rad-hard са били доставени от компания в Тексас, но изпратени до Русия чрез фирма в България, за да се избегне експортното законодателство на САЩ. Въпросните пластини обаче се намират в малка семейна лаборатория в София, разказа пред bTV братът на задържания.

“Това са полупроводникови пластини. Имат серийни номера, имаме експертиза от вещи лица – четири пъти доказваме, че пластините са тук. Купихме шест бройки, платихме около 600 000 долара“, каза Александър Димитров.

По думите му чиповете се използват и за перални машини, и за смартфони.

Милан е арестуван, след като е обявен за издирване от Интерпол. Той твърди, че е невинен и че не е извършил престъпление.

„Настоявам за справедливост – България да се свърже с американските власти и да ги попита що за безобразия са това“, заяви Милан Димитров.

По случая е обвинен и руски бизнесмен Илиас Сабиров. Американските власти твърдят, че Сабиров е получил закалените чипове.

Обясняват, че тези неща служат за ядрения спусък на Иран, Пакистан, служат ли ?

Александър Димитров: Представяте ли си да служат, това са обикновени памети -електронни компоненти.

Прокурорите в Тексас твърдят, че чиповете са специално направени, за да са устойчиви на радиация и екстремни температури и че са критично важни компоненти в производството на ракети и военни сателити. Българите отричат това.

„Това е един холивудски сценарий. Ние сме търгували с Русия и сме много удобен елемент, защото от нашата фирма нищо не зависи“, каза Александър Димитров.

По делото за екстрадиция от Министерството на външните работи ни отговориха: „Преценката за обявяване на лице за международно издирване, както и за наличието на данни за извършено престъпление, обосноваващо международното издирване на лицето, са изцяло от компетентност на органите на съответната държава, в случая на САЩ. Съдът в Гърция към момента е единствено компетентен да се произнесе по съществото на молбата за екстрадиция на Милан Димитров.“

От външното министерство казаха, че Милан Димитров и семейството му не са търсили дипломатите ни в Солун за съдействие.

Във върховната касационна прокуратура не са получавали информация за екстрадиция на Милан Димитров. Задържаният българин отправи молба към българската държава: „Аз съм невинен и се намирам в затвора вече четири месеца и половина, на мен ми се разсипва животът.“

Очаква се решението за екстрадиция на Върховния съд в Гърция, процесът е насрочен за 1 септември.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Айде, Фончо! Преслава и Коцето се подиграха на отнемането на колите на пилите шофьори
Next: Най-добрият приятел на разстреляния Иво от Лозен: Предната вечер бяхме заедно с Чоби и той

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.