Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 80-годишен портиер живеел в крайна бедност, ученици събират над 270 000$ за да се пенсионира достойно
  • Новини

80-годишен портиер живеел в крайна бедност, ученици събират над 270 000$ за да се пенсионира достойно

Иван Димитров Пешев март 17, 2023
gasyaskhkasidasdoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ученици от гимназията Калисбърг в Тексас събраха повече от 270 000 долара за техния 80-годишен портиер, който трябваше да се върне на работа, след като наемът му бил повишен.

Възрастния човек можел да загуби жилището си, като заплатата му не достигала дори за храна и текущи разходи.

г-н Джеймс се върнал на работа миналия месец поради покачването на разходите за живот, съобщи KCTV5.

„Беше толкова тъжно да видя как 80-годишен мъж трябва да прави неща, които един 80-годишен не трябва да прави“, казва Банер Тидуел, ученик в гимназията.

 

Друг ученик Грейсън Търман организирал кампанията за набиране на средства и публикува видео в TikTik на г-н Джеймс, който върши работата си с желание, въпреки трудния живот, който води.

„Имам 2000 последователи и предполагам, че това беше достатъчно, за да се разчуе“, каза той пред KCTV5.

В първите 12 часа кампанията събрала 10 000 долара, като повечето от парите били дарени от ученици.

 

„Това е просто невероятно. Всичко това се случи благодарение на три добри деца” казва директорът Джейсън Хупър

„Но всички наши ученици се включиха, за да помогнат“, добави той.

 

Към петък следобед кампанията за набиране на средства е преминала прага от 270 000 долара благодарение на повече от 8 600 дарители.

„Знаехме, че хората ще искат да помогнат, но не предполагахме, че ще съберем такава сума“, казва студентът Марти Юско пред KCTV.

Той благодари на всички, които са дарили за каузата или са споделили историята на г-н Джеймс.

 

„Всички вие оказахте огромно влияние, което завинаги ще промени живота му“, каза той пред KCTV5.

г-н Джеймс е любимец на поколения ученици преминали през гимназия Калисбърг, като всички споменават огромното му и топло сърце, с което винаги е радвал служители и ученици.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бог е помислил за всичко: Този корен, който дори не е приятен за гледане, е отличен цяр
Next: Богат възрастен мъж се облича като бездомник и отива в собствения си магазин, за да избере своя наследник

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.