Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 80-годишната баба Вера разкрива: Телепортирах се с таксито в турското робство
  • Новини

80-годишната баба Вера разкрива: Телепортирах се с таксито в турското робство

Иван Димитров Пешев март 2, 2024
sdfvdfbfdbdgfgfbgf.png

Докато карах из софийските улици, преминах назад във времето, съжалявам, че не събрах прахта от колата за доказателство

„Телепортирах се назад и се пренесох по време на турското робство! През 1977 година, докато карах таксито си из столичните улици, изведнъж всичко изчезна. Появи се тесен и каменист път. От лявата ми страна видях огромна старинна постройка. След време разбрах, че съм видяла конака – турското управление, в което са се намирали военните със съпругите и децата си. Имаше стар дувар от кирпич метър и половина, който се ронеше и покри цялата ми кола с прах. Аз се движех и не спирах, свивайки към паметника на Васил Левски. Изведнъж всичко отново изчезна и се върнах в наше време.“

 

Така описа пред „България Днес“ първата си телепортация назад във времето 80-годишната баба Вера. Редакцията ни се свърза с нея, за да разкаже още от невероятните си истории, които разкри публично за първи път пред медията ни наскоро.

 

 

Докато карала таксито си, Вера се връщала назад във времето

 

След като слязла от колата си, възрастната жена видяла, че автомобилът е покрит с прах. Баба Вера сподели, че съжалява, че не е събрала прахта от колата в кесийка, за да я даде за изследване, което да докаже колко години назад във времето се е върнала. След време, когато жената си мислела, че й се е сторило и не е възможно да се телепортира отново – тя пак се върнала назад във времето.

 

„Най-често се телепортирах в полунощ, докато карах таксито си. Една вечер през 1998 година, докато шофирах по столичен булевард, почувствах топлина, която я няма на нашия свят. Булевардът изчезна и се превърна в тесен път с камъни и от двете страни малки магазинчета, където се продават платове, дрехи и накити. Разбрах, че отново съм се върнала по време на робството и съм се озовала на търговска уличка, където турците са продавали стоката си. Магазините бяха пусти, но аз почувствах, че вътре има мои неща. Влязох вътре и започнах да събирам това, което чувствах за мое. Един вътрешен глас ми каза да не взимам тези неща, защото в нашия свят ще се превърнат в прах, и всичко отново изчезна, а аз се озовах в колата си“, спомняи си Вера.

 

 

Пратеници посещават пенсионерката

Жената дълго време размишлявала за това, което й се е случило, и за предишните си животи. Искала да разбере защо миналото я преследва и каква е била тогава.

След поредното среднощно телепортиране в колата на Вера се качила прегърбена баба, която помолила таксиметровата шофьорка да я закара на 50 метра.

„Тя седна на предната седалка до мен, погледна ме и ми каза: „Дете, недей да мислиш и да ровиш в миналото си. Каквото е било твое, не можеш да го вземеш. Дори и да го вземеш в този свят, в днешно време, то ще се превърне в прах“. Когато попитах бабата коя е тя и откъде знае какво ми се случва, тя отговори, че е съседка на Ванга. Тази жена бе изпратена, за да ме предупреди да не взимам нищо старо в нашето време“, разказа с трепет в гласа си Вера.

 

Извънземни я носят на ръце

„Извънземни ме носеха на ръце, а след това се събудих в тялото си като човек!“ Това разказа Вера Велева пред „България Днес“ преди броени дни.

80-годишната пенсионерка за първи път публично разкри необикновените неща, които се случват в живота й. Вера сподели, че още като съвсем малка извънземните я изпратили на Земята.

 

„Помня, че тичах с двама мъже в бели одежди насред необятна поляна. Те бяха високи около два метра с дълги руси коси до раменете. Единият от тях ме носеше на ръце и ми каза, че е време. Тогава за първи път се събудих в човешкото си тяло. Бяха ме сложили на широко легло и до мен имаше една жена, която никога не бях виждала до сега – моята майка“, разкри Велева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такова нещо не се е случвало в Стани богат! Зрителите бесни на Ники Кънчев
Next: Майката на Азис изплю камъчето: Васил не е рожденото му име

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.