Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 85-годишният феномен Иван Милев: Учените ме мислят за смахнат, само бай Тошо ми повярва, че под нас текат реки от нефт и газ
  • Новини

85-годишният феномен Иван Милев: Учените ме мислят за смахнат, само бай Тошо ми повярва, че под нас текат реки от нефт и газ

Иван Димитров Пешев март 7, 2022
vinvamislen.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Преди години Иван Милев от бургаското село Димчево изкарва курс по радиестезия при основоположника на тази наука у нас – Стоян Бъчваров. От тогава почти няма ден, в който хора да не потърсят 85-годишния вече бай Иван, за да открива вода и други неща в недрата на родината ни. Ето какво още научи репортер на „ШОУ” от самия него.
„Обади ми се бившият дипломат Румен Събев. Той е бил в много страни по света и е приятел с влиятелни хора. Пред чуждестранни дипломати разказал за моите способности и за съвместната ми дейност с руски учени в Саратовска област, след като бе доказано, че имам дарбата да откривам природни изкопаеми и вода”

уточнява феноменът от Димчево. Китайците се впечатлили от уменията му, но решили да го изпитат. За теста използвали картата, на която радиестезистът нанесъл местата с най-богатите залежи на нефт и природен газ. Китайците поискали да провери и дали има богати залежи от нефрит в България и заявили, че са готови да инвестират в страната ни. „Показах им мястото – богатото находище е в Стара планина”, заяви Иван Милев. Той се надява чужденците да сключат концесионен договор с държавата ни и така България да спечели. Нефритът е известен и като „китайски диамант”, защото стои на най-висока позиция в скалата на скъпоценностите им, следван от златото и среброто

Материалът, който е два пъти по-здрав от стоманата, е наричан и „камък на силата и дълголетието”, защото имал свръхестествени свойства и в Китай го използвали като лекарство срещу много болести. Смята се, че изостря слуха и зрението, прогонва нещастието и неуспехите, дава енергия и има успокояващ ефект.

Дипломатите от Китай били силно впечатлени от документите, издадени на Иван Милев от научнотехнологическия център “Магнитрон” към Федерацията на инженерите в СССР
Те потвърждават способностите на българския феномен за биоенергоинформационни локации, ориентация в информационно поле и енергоинформационни корекции на обектите.

На 24 октомври 1989 г. бай Иван обиколил със специалисти района на Щелковските подземни газонаходища (Московска област). Те пътували с автомобил ВАЗ със скорост 30 км/ч и на всеки 100 метра учените сверявали данните с радиестезичните уреди на феномена от България. Учените били шокирани, след като Милев точно определил не само дълбочината, но и дебита на природния газ в няколко нефтени находища. „Одобриха ми работата, но започнаха да ме притискат да нанеса находищата на всички републики, за да ги контролират. Уплаших се да им предам всичко. Но ми платиха добри пари. Няма да казвам колко са“, добавя бай Иван и добавя, че парите за него лично не го вълнуват толкова, колкото, че в България не са се намерили прозорливи хора, които да го чуят за богатствата, та да забогатее страната ни. „Под земните недра има
много нефт, природен газ, злато, полускъпоценни камъни”, твърди Милев.

„Планини от злато и реки от нефт има под нас но ги губим заради бюрократи“, допълва 85-годишният радиестезист. Той е начертал професионални карти на всички находища на петрол, нефт и газ в България. „Мислят ме за смахнат и изветрял, но аз знам точно маршрута на природния газ и на нефта под нас. От всички европейски страни, България е най-богата”, убеден е бай Иван и смята, че дори можем да изнасяме газ. „Черно море е най-богатият на газ район на планетата, твърди откривателят и смята, че ако убеди в това управляващите, всяко българско семейство може да се отоплява за по 5 лева на месец и страната ни ще се превърне в крупен енергоизносител, защото това огромно подземно езеро се захранвало от най-мощната газова артерия, която извирала от Швейцария, минавала под Алпите, през Северна Италия, Словения, Хърватска, Сърбия, закачала малко и Косово, и след това влизала в България. „При Червен бряг има газ, както и в Стражица, а във Велинград също има голямо петно.

След това минава край Варна и влиза в морето”, казва бай Иван. Твърди, че край морската ни столица е най-голямото находище на газ. То било разположено върху огромна площ от 15 000 кв. км между Варна и Констанца, а част от него попадало под Черно море. „От Долни Богров до Етрополе също всичко е газ. Това ще стигне за цяла България за десетилетия напред, но никой не обръща внимание!..”, ядосва се възрастният мъж. Той е убеден, че не го вземат насериозно, но продължава да настоява, че през страната ни минават две нефтени артерии. Петролната река минавала близо до Свищов, а оттам заминавала през Гърция за Либия. Нефт и газ в огромни количества имало и край Бургас,
кълне се бай Иван.

“ Живеем върху златна мина, а не я използваме

Сега държавата тегли милиарди заем – това са страшно много пари, на които ще плащаме и лихви отгоре, а управниците ни не искат да отделят едни 20 милиона, за да бият две сонди. Толкова ще струват най-много. В Норвегия са пробити 75 сондажа по 15 млн. евро всеки, защото са в морето и са по-скъпи, а при нас става въпрос за минимални инвестиции, които ще се възвърнат хилядократно“, твърди чудакът.

Старецът е категоричен, че на управниците им е трудно да повярват на откритията му, но възможностите му са доказани. „В бившия СССР ми направиха тест само за 48 часа, а у нас не могат да се решат да го направят вече 27 години. Не се сърдя, че не ми вярват. Сърдя се, че отказват да проверят това, от което обществото има интерес. Aко политическият ни елит се възползва от откритията ми, страната ни може да се превърне в най-желания оазис за инвеститори от цял свят!..”, твърди феноменът.

Повече от 20 г. Иван Милев се бори да превърне България в петролна банка. Дръзнал да изкаже на глас теорията си лично на Тодор Живков. Това се случило през 87-88 г. „Първата ми среща с Тодор Живков беше в резиденцията „Перла“ в Приморско, а после ме повикаха в София в ЦК. Бай Тошо ми даде зелена светлина, но други хора попречиха“, разказва бай Иван. Влиятелни по онова време учени от БАН се опитали да убедят Живков, че Иван Милев е обикновен шарлатанин. Нарочили го, че се опитвал да стане „втора Ванга“ и му подлели вода. Въпреки това Тато наредил цял екип от учени да се заемат и да работят заедно с феномена от Димчево.

Падането на комунистическия режим през 1989 г. спира проекта, още преди да е започнал реално. В първите години на демокрацията Милев се надявал новите властници да му подадат ръка, но и от тях останал разочарован. Иначе е готов да извади на показ и златните съкровища на България. Казва, че по време на Руско-турската война 30-хилядна османска армия напуска Плевен и вече повече от сто години не са открити техните бойни знамена и съкровища. Несметните съкровища, според феномена, били на Шипка, под Царевец, край Стара Загора, Плевен, Плиска и в крепостта Бабини Видини кули.

Марина Шиварова

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Падна голяма тайна на Деси Стоянова от Преди обед
Next: Зеленски към Запада: Искате да бъдем убивани много бавно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.