Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 86-г. баба разплака България: Не можеш да ми помогнеш, чадо
  • Новини

86-г. баба разплака България: Не можеш да ми помогнеш, чадо

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
bdfgsdfheww.png

Самотата понякога може да бъде същинска болест. Най-често от последиците ѝ страдат възрастните хора. В повечето случаи те са принудени да търпят и физическа болка, която допълнително засилва отчаянието им, пише Глас нюз бг.

Такава е и историята на баба Бисера от село Пороминово. 86-годишната жена е видяна да се влачи по улицата. Но за нея това не е проблем, тя така си ходи и… оцелява.

 

Непозната жена се втурва да ѝ помогне, а срещата им не приключва дотам. А може би ще има и едно по-добро развитие за самотната изстрадала пенсионерка.

Вижте цялата история:

„НЕ МОЖЕШ ДА МИ ПОМОГНЕШ, ЧЕДО“. Това бяха първите думи на тази баба, когато отбих от пътя да я вдигна, мислейки си, че е паднала..

Това е баба Бисера на 86 е, не може да ходи от 2 години и буквално се влачи по земята, за да оцелява. Днес „случайно“ се срещнахме на място, на което нямах планове да ходя.

Не можах да я вдигна, но отидох вместо нея до магазина да ѝ напазарувам. Тя се просълзи.. и ме покани да влезна с нея вътре, нямала кафе от месец, иначе би се радвала да пием кафе заедно и да си „подумаме“.

Баба Бисера е вдовица, губи и двамата си синове, единия преди месец, с внуците си не общува и така остава съвсем сама. За краката пие хапчета „ама не помагат“.

Отидох да купя и хапчетата ѝ, обаче после се оказа, че ги пие от 2 години, когато последно я е преглеждал лекар. А сега, дали още трябва да ги пие, не знае.

Седнахме да пием лимонада и да ми разкаже мъката си (загубата на близките ѝ същества), Мизерията, в която живее не я мъчи това, че се влачи и набира на ръце, не я мъчи.

Мъчи я самотата. Пари не проси, в старчески дом не иска да ходи. „Неволята я учи да се справя“, ми каза твърдо.

Иска само с някой да си дума от време на време и „да апнеме заедно пак“.

И въпреки скромносста ѝ има нужда от пералня, котлон на ток и телефон поне, покрива ѝ тече и дупки зеят около външната врата.

Страшно изглежда тая къща, която с мъжа ѝ са съградили сами (и двамата сираци).

Но още по-страшно е да паднеш и да няма кой да разбере.

А на края ме изпрати с огромна усмивка.

ПП: всички снимки са направени с нейно съгласие и знание.

Моля, свържете се с Полина Янева – тя е открила жената, аз само предавам натам! 0882142448.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Луна се изфука със скъпарска придобивка, мрежата кипна
Next: Падна завесата около премахването на Жени Марчева от bTV, става шефка в радио?

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.