Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 89-годишния дядо Генчо стана герой, отказвайки се от ценно богатство, в името на България
  • Новини

89-годишния дядо Генчо стана герой, отказвайки се от ценно богатство, в името на България

Иван Димитров Пешев ноември 5, 2022
bgggiemeto.jpg

89-годишен мъж дари автентичен щик от 1867 година, за да бъде възстановен откраднатият байонет на паметника „Майка България“, пише boliarinews.bg.

Преди няколко дни вандали за пореден път откършиха щик от монумента и оскверниха паметта на загиналите за свободата. Оказа се, че да се намери същото оръжие не е лесна работа, защото байонетът е от пушка „Шаспо“, каквито е имало сравнително малко в страната ни.

С намирането на оръжието се ангажираха кметът Даниел Панов и ръководството на Регионалния исторически музей. След обществения и медиен отзвук обаче изненадващо щик се намери като дарение от частно лице.

Байонетът в оригинален метален калъф беше предоставен от роднини на 89-годишния Гено Енчев Генов от село Шемшево на Ротари клуба във Велико Търново, който от години полага грижи за монумента.

Не изпускай тези оферти:

В момента дядо Гено е обитател на Дома за стари хора „Венета Ботева“ във Велико Търново. Въпреки че има проблеми със слуха и е трудно подвижен, той увлекателно разказва за живота си и за семейната реликва.

Този щик от години се пази в къщата ни, но го криехме в един килер и не разказвахме за него, спомня си дядо Гено, който като малък редовно си играел с оръжието.

То е наследено от неговия дядо – подпоручик Гено Енчев Генов, герой от войните, загинал в сражение през 1913 година в района на Кочериново. Откъде обаче щикът е попаднал у произведения посмъртно в поручик герой, не е ясно.

Според специалиста по оръжия от Регионалния исторически музей д-р Симеон Цветков, който установи автентичността на щика на пушка „Шаспо“, той е произведен във Франция, видно от надписа на метала, през 1867 г. за Френско-пруската война.

Впоследствие пушките става трофеи на немската армия. Именно от Германия Московските славянски благотворителни комитети купуват 20 000 пушки „Шаспо“, за да ги предоставят на българското Опълчение.

Знам, че българските саби са прави, помня царските офицери с техните перелини, шпори и саби, а тази беше леко закривена, затова си мислех, че е турска, разказва дядо Гено.

Той е запален по историята, въпреки че е бил технолог и началник цел в бившата лимонадена фабрика във Велико Търново. Разказва развълнувано за фигурите на паметника „Майка България“, защото знае какво точно символизират те и с кои славни страници от историята са свързани.

Голямата страст през целия му живот обаче е била сцената – изявявал се като актьор още като ученик в Мъжката гимназия във Велико Търново. Със съпругата си, която била племенница на известната певица Мита Стойчева, били сред най-активните самодейци в Шемшево.

Можехме с моята жена ми да пеем по четири пет часа без да повторим песен, разказва дядо Гено. А съседите ги молели да не затварят прозорците на къщата си, за да се наслаждават на изпълненията им у дома.

Дядо Гено не крие вълнението си от това, че е помогнал с дарението си за възстановяването на оръжието на поругания паметник в центъра на Велико Търново. Той призовава младите хора да бъдат родолюбци и да са готови да защитават Родината ни.

Верен на артистичния си талант, през сълзи и с треперещ глас, но без нито една грешка, рецитира вдъхновено цялото стихотворение на Вазов „Новото гробище над Сливница“, откъдето са и паметните думи:

„Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха.

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.“

По модел на дарения щик, скулпторът Денислав Сираков ще отлее копие на оръжието от метал, което ще замени открадната част на паметника.

Другата седмица представители на Ротари клуб – Велико Търново и Регионалния исторически музей ще връчат на Гено Енчев специална грамота и свидетелство на дарение на тържество в Дома за стари хора.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Софиянец 30 години се изхранва от тотото, без да е удрял джакпота
Next: От последните минути! Борисов реши за Правителството

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.