Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 89-годишния дядо Генчо стана герой, отказвайки се от ценно богатство, в името на България
  • Новини

89-годишния дядо Генчо стана герой, отказвайки се от ценно богатство, в името на България

Иван Димитров Пешев ноември 5, 2022
bgggiemeto.jpg

89-годишен мъж дари автентичен щик от 1867 година, за да бъде възстановен откраднатият байонет на паметника „Майка България“, пише boliarinews.bg.

Преди няколко дни вандали за пореден път откършиха щик от монумента и оскверниха паметта на загиналите за свободата. Оказа се, че да се намери същото оръжие не е лесна работа, защото байонетът е от пушка „Шаспо“, каквито е имало сравнително малко в страната ни.

С намирането на оръжието се ангажираха кметът Даниел Панов и ръководството на Регионалния исторически музей. След обществения и медиен отзвук обаче изненадващо щик се намери като дарение от частно лице.

Байонетът в оригинален метален калъф беше предоставен от роднини на 89-годишния Гено Енчев Генов от село Шемшево на Ротари клуба във Велико Търново, който от години полага грижи за монумента.

Не изпускай тези оферти:

В момента дядо Гено е обитател на Дома за стари хора „Венета Ботева“ във Велико Търново. Въпреки че има проблеми със слуха и е трудно подвижен, той увлекателно разказва за живота си и за семейната реликва.

Този щик от години се пази в къщата ни, но го криехме в един килер и не разказвахме за него, спомня си дядо Гено, който като малък редовно си играел с оръжието.

То е наследено от неговия дядо – подпоручик Гено Енчев Генов, герой от войните, загинал в сражение през 1913 година в района на Кочериново. Откъде обаче щикът е попаднал у произведения посмъртно в поручик герой, не е ясно.

Според специалиста по оръжия от Регионалния исторически музей д-р Симеон Цветков, който установи автентичността на щика на пушка „Шаспо“, той е произведен във Франция, видно от надписа на метала, през 1867 г. за Френско-пруската война.

Впоследствие пушките става трофеи на немската армия. Именно от Германия Московските славянски благотворителни комитети купуват 20 000 пушки „Шаспо“, за да ги предоставят на българското Опълчение.

Знам, че българските саби са прави, помня царските офицери с техните перелини, шпори и саби, а тази беше леко закривена, затова си мислех, че е турска, разказва дядо Гено.

Той е запален по историята, въпреки че е бил технолог и началник цел в бившата лимонадена фабрика във Велико Търново. Разказва развълнувано за фигурите на паметника „Майка България“, защото знае какво точно символизират те и с кои славни страници от историята са свързани.

Голямата страст през целия му живот обаче е била сцената – изявявал се като актьор още като ученик в Мъжката гимназия във Велико Търново. Със съпругата си, която била племенница на известната певица Мита Стойчева, били сред най-активните самодейци в Шемшево.

Можехме с моята жена ми да пеем по четири пет часа без да повторим песен, разказва дядо Гено. А съседите ги молели да не затварят прозорците на къщата си, за да се наслаждават на изпълненията им у дома.

Дядо Гено не крие вълнението си от това, че е помогнал с дарението си за възстановяването на оръжието на поругания паметник в центъра на Велико Търново. Той призовава младите хора да бъдат родолюбци и да са готови да защитават Родината ни.

Верен на артистичния си талант, през сълзи и с треперещ глас, но без нито една грешка, рецитира вдъхновено цялото стихотворение на Вазов „Новото гробище над Сливница“, откъдето са и паметните думи:

„Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха.

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.“

По модел на дарения щик, скулпторът Денислав Сираков ще отлее копие на оръжието от метал, което ще замени открадната част на паметника.

Другата седмица представители на Ротари клуб – Велико Търново и Регионалния исторически музей ще връчат на Гено Енчев специална грамота и свидетелство на дарение на тържество в Дома за стари хора.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Софиянец 30 години се изхранва от тотото, без да е удрял джакпота
Next: От последните минути! Борисов реши за Правителството

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.