Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 9-годишният Иво изуми България в Стани богат
  • Новини

9-годишният Иво изуми България в Стани богат

Иван Димитров Пешев септември 9, 2023
qwvaskgasidaks.png

Иво Кирков е едва на 9 години и се оказа едва ли не най-младия участник в „Стани Богат“.

 

Това обаче не му попречи да покаже завидни умения и да спечели 3000 лева.

Най-малкият член на Менса и на хората с високо-коефициентна интелигентност още не е решил какъв да стане.

 

Може би ще бъде учен, а може да бъде и звезда в киното, където вече има няколко роли.

Иво харесва също животните, диворастящите гъби и космоса.

В играта по бТВ той беше с баща си Георги.

 

Още в началото Иво спечели симпатиите на Михаил Билалов, като му подари компас с пожелание да пътува и винаги да намери верния път.

 

Трогнат, водещият му предложи директно да преминат към 15-ия, но момчето мъдро контролира емоцията си:

„Бих искал, но регламентът не ми дава.“

Иво с лекота оговори сам на първите пет въпроса, а на този за 1000 лева

– Какво съоръжение „запознава“ бъдещия граф Монте Кристо с абат Фария, поиска помощ от публиката.

 

Евентуалните отговори бяха мост, тунел, лабиринт и вълнолом, а с 58 процента зрителите посочи верния – „тунел“.

Името на коя порода куче на китайски означава „пясъчна кожа“, бе въпросът за 1500 лева.

А евентуалните възможности бяха шиба ину, далматинец, шар пей и доберман.

 

Иво поиска „50 на 50“ и отгатна, че е далматинец, а не шар пей.

Последва въпрос за 2000 лева

– Прочутата снимка на Алфред Айзенщед, отбелязваща края на Втората световна война, показва целувката на дентална асистентка и

– каубой, художник, банкер или моряк.

Иво отново бе на висота и позна, че става въпрос за „моряк“.

Вече за 3000 лева – От името на кой град прозлиза названието на джинсите, известни у нас и като дънки, двамата играчи използваха третия си жокер „Обади се на приятел“.

 

Възможностните бяха Дрезден, Танжер, Генуа и Валенсия, а майката на Иво – Виктория Шолин, посочи верния отговори 2 секунди преди да й изтече времето – Генуа.

На въпроса за 5000 лева двамата се отказаха.

Как се казва последната планина от българската част на Международния туристически маршрут Е4, попита Билялов. Евентуалните отговори бяха Плана, Беласица, Сакар и Славянка.

 

Вече извън играта Иво посочи Беласица, а татко му – верния отговор Славянка.

Никой от двамата не изрази съжаление, че са спрели.

След като написа чека, Михаил Билялов пожела на Иво да сбъдне мечтата си. Тя бе написана на листче, поставено в джобчето на блузката му.

Така и не стана обаче ясно какво точно е имал предвид Иво, тъй като предварително бе обещал, че ще покаже листчето на въпроса за 20 хиляди лева.

 

След Иво добре се представи и Мария Касия, която е ученичка в Математическата гимназия в София и участничка на Балканска Олимпиада по математика.

Тя е всестранно развита личност, която свири на китара и пиано, играе народни танци и дори футбол в Локомотив София.

Познава се лично със световната футболната легенда Луиш Фиго и чете богословска литература от голямата библиотека вкъщи.
В „Стани богат“ тя беше с баща си Людмил Петров, но не му остави шансове за изява, тъй като отговаряше вярно на всички въпроси.

 

На въпрос за 1000 лева – Каква е основната съставка в немския сауеркраут и американското колсло, Мария позна, че е зеле, за сметка на кориандър, кайма и целина.

Въпросът за 1500 лева беше: Действието на коя кралица създава предпоставка за гражданското недоволство, което води до Френската революция, а опциите – Екатерина Велика, Виктория, Мария-Антоанета, Катерина Медичи.

Мария заложи на Мария-Антоанета, като отбеляза, че в случая става въпрос за известната нейна фраза с пастичките, и продължи напред.

Тя бе подкрепяна също от своята майка и най-добрата си приятелка.

 

На въпроса за 2000 лева тя поиска жокер.

Билалов попита: В коя държава фризийският език е със статут на местен официален в една от нейните провинции, а възможностите бяха Белгия, Нидерландия, Люксембург и Андора.

 

С 45 процента за Нидерлания публиката помогна на Мария.

Тя обаче реши да рискува на следващия въпрос за 3000 лева, вместо да поиска втори жокер.

Въпросът беше: В какъв архитектурен стил са построени „Емпайър Стейт Билдинг“ и „Крайслер Билдинг“ в Ню Йорк – арт деко, викториански, рококо и брутализъм.

Мария каза, че е брутализъм, но се оказа, че е арт деко.

Така момичето си тръгна с 500 лева, тъй като бе затворила само една сигурна сума.

 

Последва загадъчна реплика на водещия, която провокира интереса на зрителите.

„Следващата седмица „Стани Богат“ продължава с още една голяма изненада, дори бих я нарекъл революция в играта. Гледайте внимателно, промяната е прелюбопитна“, каза Билалов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До 12 диоптъра могат да се премахнат за минути
Next: Извънредно! Силно земетресение разлюля Благоевград

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.