Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 9-г. момченце намери бутилка с бележка в Марица, отвори я и се разплака от прочетеното
  • Новини

9-г. момченце намери бутилка с бележка в Марица, отвори я и се разплака от прочетеното

Иван Димитров Пешев март 5, 2024
sdvksdfkvsdflbvlfgbkgfbgf.png

Пусната преди шест години бутилка с писмо бе намерена между стария и новия мост на река Марица в Свиленград.

На находката попада 9-годишният Ивелин Георгиев, който заедно със семейството си отива на пикник край реката в слънчевия неделен ден, пише stmost.info.

„Започнах да събирам захвърлени пластмасови бутилки, когато забелязах, че в една от тях има свитък от хартия“, разказва Ивелин, третокласник в СУ „Д-р Петър Берон“.

„Занесох я на баща ми, който заедно с чичо Ангел решиха да я разрежат, за да видим какво има вътре“, продължи разказа си момчето.

Оказва се, че в бутилката е поставено писмо, чийто текст е сравнително добре запазен и четлив.

В него е отправен зов за помощ на тежко болния 7-годишен Добромир, чиито родители са безработни и крайно бедни. Писмото е написано от бабата на детето Елена Димчева, която е посочила точен адрес – с. Мирово, общ. Чирпан, както и телефон за връзка.

Упомената е и годината на изпращането му в бутилка по р. Марица – 2015 г.

Трогателната история развълнува Ивелин и близките му, които решават да се заинтересуват за съдбата на болното дете. Опитът да се свържат с бабата на посочения телефон е неуспешен, защото по-късно се оказва, че е сменила номера му.

„Тогава решихме да позвъним на кмета на с. Мирово, евентуално от него да получим информация“, казва Ангел Дойчев, един от компанията.

Кметът веднага се сети за случая, като заяви, че вече всичко е наред. Станалият на 13 години Добромир е жив и здрав, а родителите му са си намерили работа. Жива и здрава е и 73-годишната баба Елена, изпратила писмото в бутилка по р. Марица.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 2 седмици странно време удря България, проф. Рачев смрази със снежна закачка
Next: ЕПОХАЛНО ОТКРИТИЕ: Разкриха мистерията на пирамидите!

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.