Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 9-годишно момиченце успя да спаси 60 000 живота, но не успяха да спасят нея
  • Новини

9-годишно момиченце успя да спаси 60 000 живота, но не успяха да спасят нея

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
rwqfsdgsdgew.png

Историята на това 9-годишно момиченце едновременно разплака и вдъхнови милиони хора по света. Тя се превърна в синоним на човечност и благородство, далеч надхвърлящи крехката й възраст.

Деветгодишната Рейчъл Бексуит събирала пари за чиста питейна вода за засегнатата от бедност Африка и дарявала косата си, за да направи перуки за деца с рак.

Тя починала при ужасни обстоятелства, но последното й желание било спасяването на 60 хиляди живота…

 

Един ден ръководителят на благотворителната организация Charity: water, Скот Харисън, дошъл в Сиатъл. В своята лекция, на която присъствала малката Рейчъл, той говорел за това как хората в най-бедните страни страдат от липса на питейна вода.

 

Момичето било шокирано от кадрите, на които хора пият мръсна вода от локви и блата, за да умрат по-късно от инфекция. Рейчъл убедила родителите си да не канят никого на деветия й рожден ден. Освен това помолила приятелите си да не й дават подаръци, а вместо това да прехвърлят пари на нейната страница във фонда Charity: water. Там тя събирала средства за изграждането на кладенци, за да помогне на африканците, страдащи от липса на чиста питейна вода.

 

Момиченцето трябвало да събере сумата от 300 долара, която според изчисленията на фонда можела да спаси живота на петнадесет души. Това не била първата й благотворителна акция: до деветгодишна възраст тя отгледала и подстригала косата си два пъти, за да я дари за перуки за деца с рак. Въпреки това, спестявайки от подаръци, момичето успяло да събере само 220 долара.

Месец и половина след откриването на благотворителната страница се случила трагедия: 13 коли се ударили на магистрала в Сиатъл. Десетки хора били хоспитализирани със сериозни наранявания, но единствената жертва на тази катастрофа била малката Рейчъл…

Момиченцето било свързано с апарати за изкуствено поддържане на живота, но не дошло в съзнание. Междувременно роднини, семейни приятели или просто познати започнали да даряват малки суми пари на страницата на Рейчъл в уебсайта Charity: water. Размерът на даренията започнал да расте бързо, привличайки вниманието на обществеността. Когато станало ясно, че Рейчъл няма да дойде в съзнание, животоподдържащото оборудване било изключено. Последното желание на момичето било да се дарят пари за чиста питейна вода.

 

Стотици американци научили за това. Скот Харис, същият човек, чиято лекция навремето шокирала Рейчъл, след като научил за смъртта й, отново открил нейната благотворителна страница. Той така и не успял да се срещне с момичето от Сиатъл, което стояло на опашка, за да му зададе въпроси. Опашката била твърде дълга, а майка й бързала. Сега той гледал всеки ден невярващо как се сбъдвало предсмъртното желание на Рейчъл: даренията залели страницата й. Десетки хиляди хора от цял свят написали десетки хиляди трогателни писма на страницата на Рейчъл.

Историята се развила бързо. Деца от различни страни разтърсили своите касички и помолили родителите си да преведат пари по сметката на Рейчъл. Когато набирането на средства приключило, станало ясно, че 31 997 души от цял свят са дарили 1 265 823 долара.

„Бях завладяна от огромна любов и подкрепа, това е неописуема болка и щастие едновременно“, казва майката на момичето Саманта Пол. Онези триста долара, които Рейчъл Бексуит искала да събере, можели да спасят дузина души от смърт. Парите, събрани сега, можели да осигурят питейна вода в много африкански села и да спасят живота на около 60 000 души.

 

След смъртта си Рейчъл спасява още един живот. Органите й били трансплантирани на мъж, който бил на ръба на смъртта. Майката на Рейчъл, Саманта Пол, продължава делото на дъщеря си: тя събира дарения за пробиване на кладенци в африканските страни.

Поклон пред невероятната доброта и състрадателност на това 9-годишно ангелче!

Continue Reading

Previous: Полицаи откриха 2-годишно дете в багажника на кола на Дунав мост
Next: Трагедията в Русе: Почина едно от 11-годишните деца, ударени от мълния

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.