Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 9-годишно момиченце успя да спаси 60 000 живота, но не успяха да спасят нея
  • Новини

9-годишно момиченце успя да спаси 60 000 живота, но не успяха да спасят нея

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
rwqfsdgsdgew.png

Историята на това 9-годишно момиченце едновременно разплака и вдъхнови милиони хора по света. Тя се превърна в синоним на човечност и благородство, далеч надхвърлящи крехката й възраст.

Деветгодишната Рейчъл Бексуит събирала пари за чиста питейна вода за засегнатата от бедност Африка и дарявала косата си, за да направи перуки за деца с рак.

Тя починала при ужасни обстоятелства, но последното й желание било спасяването на 60 хиляди живота…

 

Един ден ръководителят на благотворителната организация Charity: water, Скот Харисън, дошъл в Сиатъл. В своята лекция, на която присъствала малката Рейчъл, той говорел за това как хората в най-бедните страни страдат от липса на питейна вода.

 

Момичето било шокирано от кадрите, на които хора пият мръсна вода от локви и блата, за да умрат по-късно от инфекция. Рейчъл убедила родителите си да не канят никого на деветия й рожден ден. Освен това помолила приятелите си да не й дават подаръци, а вместо това да прехвърлят пари на нейната страница във фонда Charity: water. Там тя събирала средства за изграждането на кладенци, за да помогне на африканците, страдащи от липса на чиста питейна вода.

 

Момиченцето трябвало да събере сумата от 300 долара, която според изчисленията на фонда можела да спаси живота на петнадесет души. Това не била първата й благотворителна акция: до деветгодишна възраст тя отгледала и подстригала косата си два пъти, за да я дари за перуки за деца с рак. Въпреки това, спестявайки от подаръци, момичето успяло да събере само 220 долара.

Месец и половина след откриването на благотворителната страница се случила трагедия: 13 коли се ударили на магистрала в Сиатъл. Десетки хора били хоспитализирани със сериозни наранявания, но единствената жертва на тази катастрофа била малката Рейчъл…

Момиченцето било свързано с апарати за изкуствено поддържане на живота, но не дошло в съзнание. Междувременно роднини, семейни приятели или просто познати започнали да даряват малки суми пари на страницата на Рейчъл в уебсайта Charity: water. Размерът на даренията започнал да расте бързо, привличайки вниманието на обществеността. Когато станало ясно, че Рейчъл няма да дойде в съзнание, животоподдържащото оборудване било изключено. Последното желание на момичето било да се дарят пари за чиста питейна вода.

 

Стотици американци научили за това. Скот Харис, същият човек, чиято лекция навремето шокирала Рейчъл, след като научил за смъртта й, отново открил нейната благотворителна страница. Той така и не успял да се срещне с момичето от Сиатъл, което стояло на опашка, за да му зададе въпроси. Опашката била твърде дълга, а майка й бързала. Сега той гледал всеки ден невярващо как се сбъдвало предсмъртното желание на Рейчъл: даренията залели страницата й. Десетки хиляди хора от цял свят написали десетки хиляди трогателни писма на страницата на Рейчъл.

Историята се развила бързо. Деца от различни страни разтърсили своите касички и помолили родителите си да преведат пари по сметката на Рейчъл. Когато набирането на средства приключило, станало ясно, че 31 997 души от цял свят са дарили 1 265 823 долара.

„Бях завладяна от огромна любов и подкрепа, това е неописуема болка и щастие едновременно“, казва майката на момичето Саманта Пол. Онези триста долара, които Рейчъл Бексуит искала да събере, можели да спасят дузина души от смърт. Парите, събрани сега, можели да осигурят питейна вода в много африкански села и да спасят живота на около 60 000 души.

 

След смъртта си Рейчъл спасява още един живот. Органите й били трансплантирани на мъж, който бил на ръба на смъртта. Майката на Рейчъл, Саманта Пол, продължава делото на дъщеря си: тя събира дарения за пробиване на кладенци в африканските страни.

Поклон пред невероятната доброта и състрадателност на това 9-годишно ангелче!

Continue Reading

Previous: Полицаи откриха 2-годишно дете в багажника на кола на Дунав мост
Next: Трагедията в Русе: Почина едно от 11-годишните деца, ударени от мълния

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.