Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 9-годишно момиче чакало безнадеждна операция. Тогава тя помолила милиони да се молят с нея
  • Новини

9-годишно момиче чакало безнадеждна операция. Тогава тя помолила милиони да се молят с нея

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
hdghfrewrwqw.jpg

Има една уникална поговорка, която се превежда на повечето езици по света: и сам войнът е войн. Тя идеално пасва на нашия разказ за едно момиче герой.

За кратък период от време тя накарала хиляди хора по света да се борят заедно с нея, които дори не знаели за нейното съществуване, докато историята й не се появила по всички новини.

На 8-годишна възраст Софи Мария Кампа-Питърс от Тексас вече била преживяла няколко поредни инфаркта. Лекарите отначало много дълго време не можели да разберат какъв е проблемът. Свикваха се цели консилиуми, за да се постави правилната диагноза.

Бащата на Мария, Скот, създал страница в GoFundMe, където обяснил какво в крайна сметка са решили специалистите:

„Най-сетне поставиха диагноза на дъщеря ми. И тя е много разочароваща: тя има рядко генетично заболяване, наречено МояМоя. Характеризира се с двустранно прогресивно стесняване на интракраниалните артерии, кръвоснабдяващи мозъка. В резултат на това София получи поредица от инфаркти през 2015 г.“

В момента, за съжаление, няма лек за това заболяване. Въпреки това лекарите все още се опитвали да спасят живота на София, така че насрочили операция на 26 януари 2018 г. в Бостънската детска болница за реваскуларизация на кръвоносните съдове. Реваскуларизацията е премахване на недостатъчното кръвоснабдяване на артерията.

 

Преди операцията София помолила колкото се може повече хора да се молят за нея. С помощта на интернет нейните думи и молби се разпространяват по целия свят! Медиите писали за момичето и разговаряли с нея.

Специално изявление за София направиl прессекретарят на Белия дом Сара Хъкаби Сандърс:

„Днес, София, тук съм, за да ти кажа, че милиони хора от цял ​​свят ще се молят за теб, както и всички ние тук, включително президента Тръмп.“

На Сараа било предадено и лично съобщение от Тръмп:

„Продължавай да се бориш и никога не се отказваш! Вдъхновявай всички ни и никога, НИКОГА не губи вяра в Бог — с Него всичко е възможно!“

В деня на операцията светът застинал в молитва и очакване. Нейната история привличала все повече заинтересовани хора. Майката на момичето публикувала информация за състоянието й в сайта, но също така написала, че за тях е по-важно дъщеря й да се възстанови по-бързо, така че новините могат да почакат.

Скоро на сайта се появила снимка на усмихната София. Под снимката имала надпис, който момичето направи само „Все още жива!“. Било самоирония. Както отбелязала майката на момичето, това е в нейн стил.

„Тя го направи нарочно. Лекарите й казаха, че няма да живее дълго с такава диагноза и ето как им отговори моето момиче!“

Но най-удивителното било чудотворното възстановяване! Ден по-късно София успяла да си тръгне от болницата!

„Нейната сестра каза, че никога не е виждала пациент да става и да ходи ден след операция на главата!“ – казва майката на София.

Смелостта и вярата на един човек обединил милиони хора! И трябва да вярваме, че точно молитвите на тези милиони души са излекували това момиче!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Божков пред съда: Положих много усилия да се върна
Next: Изпратих децата си да пазаруват със списък, бележката ме накара да подскоча

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.