Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 9-годишно момиче чакало безнадеждна операция. Тогава тя помолила милиони да се молят с нея
  • Новини

9-годишно момиче чакало безнадеждна операция. Тогава тя помолила милиони да се молят с нея

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
hdghfrewrwqw.jpg

Има една уникална поговорка, която се превежда на повечето езици по света: и сам войнът е войн. Тя идеално пасва на нашия разказ за едно момиче герой.

За кратък период от време тя накарала хиляди хора по света да се борят заедно с нея, които дори не знаели за нейното съществуване, докато историята й не се появила по всички новини.

На 8-годишна възраст Софи Мария Кампа-Питърс от Тексас вече била преживяла няколко поредни инфаркта. Лекарите отначало много дълго време не можели да разберат какъв е проблемът. Свикваха се цели консилиуми, за да се постави правилната диагноза.

Бащата на Мария, Скот, създал страница в GoFundMe, където обяснил какво в крайна сметка са решили специалистите:

„Най-сетне поставиха диагноза на дъщеря ми. И тя е много разочароваща: тя има рядко генетично заболяване, наречено МояМоя. Характеризира се с двустранно прогресивно стесняване на интракраниалните артерии, кръвоснабдяващи мозъка. В резултат на това София получи поредица от инфаркти през 2015 г.“

В момента, за съжаление, няма лек за това заболяване. Въпреки това лекарите все още се опитвали да спасят живота на София, така че насрочили операция на 26 януари 2018 г. в Бостънската детска болница за реваскуларизация на кръвоносните съдове. Реваскуларизацията е премахване на недостатъчното кръвоснабдяване на артерията.

 

Преди операцията София помолила колкото се може повече хора да се молят за нея. С помощта на интернет нейните думи и молби се разпространяват по целия свят! Медиите писали за момичето и разговаряли с нея.

Специално изявление за София направиl прессекретарят на Белия дом Сара Хъкаби Сандърс:

„Днес, София, тук съм, за да ти кажа, че милиони хора от цял ​​свят ще се молят за теб, както и всички ние тук, включително президента Тръмп.“

На Сараа било предадено и лично съобщение от Тръмп:

„Продължавай да се бориш и никога не се отказваш! Вдъхновявай всички ни и никога, НИКОГА не губи вяра в Бог — с Него всичко е възможно!“

В деня на операцията светът застинал в молитва и очакване. Нейната история привличала все повече заинтересовани хора. Майката на момичето публикувала информация за състоянието й в сайта, но също така написала, че за тях е по-важно дъщеря й да се възстанови по-бързо, така че новините могат да почакат.

Скоро на сайта се появила снимка на усмихната София. Под снимката имала надпис, който момичето направи само „Все още жива!“. Било самоирония. Както отбелязала майката на момичето, това е в нейн стил.

„Тя го направи нарочно. Лекарите й казаха, че няма да живее дълго с такава диагноза и ето как им отговори моето момиче!“

Но най-удивителното било чудотворното възстановяване! Ден по-късно София успяла да си тръгне от болницата!

„Нейната сестра каза, че никога не е виждала пациент да става и да ходи ден след операция на главата!“ – казва майката на София.

Смелостта и вярата на един човек обединил милиони хора! И трябва да вярваме, че точно молитвите на тези милиони души са излекували това момиче!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Божков пред съда: Положих много усилия да се върна
Next: Изпратих децата си да пазаруват със списък, бележката ме накара да подскоча

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.