Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 9-годишният Иво изуми България в Стани богат
  • Новини

9-годишният Иво изуми България в Стани богат

Иван Димитров Пешев септември 9, 2023
qwvaskgasidaks.png

Иво Кирков е едва на 9 години и се оказа едва ли не най-младия участник в „Стани Богат“.

 

Това обаче не му попречи да покаже завидни умения и да спечели 3000 лева.

Най-малкият член на Менса и на хората с високо-коефициентна интелигентност още не е решил какъв да стане.

 

Може би ще бъде учен, а може да бъде и звезда в киното, където вече има няколко роли.

Иво харесва също животните, диворастящите гъби и космоса.

В играта по бТВ той беше с баща си Георги.

 

Още в началото Иво спечели симпатиите на Михаил Билалов, като му подари компас с пожелание да пътува и винаги да намери верния път.

 

Трогнат, водещият му предложи директно да преминат към 15-ия, но момчето мъдро контролира емоцията си:

„Бих искал, но регламентът не ми дава.“

Иво с лекота оговори сам на първите пет въпроса, а на този за 1000 лева

– Какво съоръжение „запознава“ бъдещия граф Монте Кристо с абат Фария, поиска помощ от публиката.

 

Евентуалните отговори бяха мост, тунел, лабиринт и вълнолом, а с 58 процента зрителите посочи верния – „тунел“.

Името на коя порода куче на китайски означава „пясъчна кожа“, бе въпросът за 1500 лева.

А евентуалните възможности бяха шиба ину, далматинец, шар пей и доберман.

 

Иво поиска „50 на 50“ и отгатна, че е далматинец, а не шар пей.

Последва въпрос за 2000 лева

– Прочутата снимка на Алфред Айзенщед, отбелязваща края на Втората световна война, показва целувката на дентална асистентка и

– каубой, художник, банкер или моряк.

Иво отново бе на висота и позна, че става въпрос за „моряк“.

Вече за 3000 лева – От името на кой град прозлиза названието на джинсите, известни у нас и като дънки, двамата играчи използваха третия си жокер „Обади се на приятел“.

 

Възможностните бяха Дрезден, Танжер, Генуа и Валенсия, а майката на Иво – Виктория Шолин, посочи верния отговори 2 секунди преди да й изтече времето – Генуа.

На въпроса за 5000 лева двамата се отказаха.

Как се казва последната планина от българската част на Международния туристически маршрут Е4, попита Билялов. Евентуалните отговори бяха Плана, Беласица, Сакар и Славянка.

 

Вече извън играта Иво посочи Беласица, а татко му – верния отговор Славянка.

Никой от двамата не изрази съжаление, че са спрели.

След като написа чека, Михаил Билялов пожела на Иво да сбъдне мечтата си. Тя бе написана на листче, поставено в джобчето на блузката му.

Така и не стана обаче ясно какво точно е имал предвид Иво, тъй като предварително бе обещал, че ще покаже листчето на въпроса за 20 хиляди лева.

 

След Иво добре се представи и Мария Касия, която е ученичка в Математическата гимназия в София и участничка на Балканска Олимпиада по математика.

Тя е всестранно развита личност, която свири на китара и пиано, играе народни танци и дори футбол в Локомотив София.

Познава се лично със световната футболната легенда Луиш Фиго и чете богословска литература от голямата библиотека вкъщи.
В „Стани богат“ тя беше с баща си Людмил Петров, но не му остави шансове за изява, тъй като отговаряше вярно на всички въпроси.

 

На въпрос за 1000 лева – Каква е основната съставка в немския сауеркраут и американското колсло, Мария позна, че е зеле, за сметка на кориандър, кайма и целина.

Въпросът за 1500 лева беше: Действието на коя кралица създава предпоставка за гражданското недоволство, което води до Френската революция, а опциите – Екатерина Велика, Виктория, Мария-Антоанета, Катерина Медичи.

Мария заложи на Мария-Антоанета, като отбеляза, че в случая става въпрос за известната нейна фраза с пастичките, и продължи напред.

Тя бе подкрепяна също от своята майка и най-добрата си приятелка.

 

На въпроса за 2000 лева тя поиска жокер.

Билалов попита: В коя държава фризийският език е със статут на местен официален в една от нейните провинции, а възможностите бяха Белгия, Нидерландия, Люксембург и Андора.

 

С 45 процента за Нидерлания публиката помогна на Мария.

Тя обаче реши да рискува на следващия въпрос за 3000 лева, вместо да поиска втори жокер.

Въпросът беше: В какъв архитектурен стил са построени „Емпайър Стейт Билдинг“ и „Крайслер Билдинг“ в Ню Йорк – арт деко, викториански, рококо и брутализъм.

Мария каза, че е брутализъм, но се оказа, че е арт деко.

Така момичето си тръгна с 500 лева, тъй като бе затворила само една сигурна сума.

 

Последва загадъчна реплика на водещия, която провокира интереса на зрителите.

„Следващата седмица „Стани Богат“ продължава с още една голяма изненада, дори бих я нарекъл революция в играта. Гледайте внимателно, промяната е прелюбопитна“, каза Билалов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До 12 диоптъра могат да се премахнат за минути
Next: Извънредно! Силно земетресение разлюля Благоевград

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.