Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 90-годишната дъщеря на лечителя Петър Димков: Пийте чай от бял равнец и няма да боледувате
  • Новини

90-годишната дъщеря на лечителя Петър Димков: Пийте чай от бял равнец и няма да боледувате

Иван Димитров Пешев април 3, 2023
hfdhfdfdufdufdu.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Преди хранене дишайте дълбоко, мийте очите си по 25 пъти, съветва още художничката

Дъщерята на прочутия народен лечител Петър Димков навърши 90 години. От своя баща Лили Димкова е научила много неща, придобила е безценни качества на характера, с които е възпитала и своя син – д-р Петър Димков, който е ирисолог, като своя дядо. Лили завършва театрална декорация, работи като сценограф в габровския театър и художник редактор в издателство „Наука и изкуство“.

Автор е на костюмите на редица български филми и на оформленията на доста книги. Имала е изложби в София, Ню Йорк – музея на Н. Рьорих, Сан Франциско, Берлин. И до ден днешен тя продължава да изпълнява най-важните завети на своя баща и твърди, че на тях дължи здравето и дълголетието си.

„Правете поне по 10 дълбоки вдишвания три пъти на ден преди хранене. Дъвчете храната, вложете в нея положителна мисъл, че ще ви даде сили. Нали затова се храним? А не просто, за да се натъпчем. Важно е да слушаме сигналите на тялото си, а не да се насилваме. Аз съм вегетарианка от малка, не чувствам потребност да ям месо, ако обаче на човек му се хапва, по-добре да си хапне.

Баща ми казваше, че белият равнец пречиства кръвта и организма. Кръвта е тялото на нашия дух. Имайки чиста кръв, ние ще имаме чисто тяло и духовно, и физически. Разбира се, и с билките не бива да се прекалява. А когато сутрин отпивам вода, си казвам: сила и светлина за ума, живот за сърцето, здраве за тялото“, споделя Лили.

Билката бял равнец е сред най-популярните не само у нас. Позната е от древността – твърди се дори, че войниците в античните времена винаги носели със себе си сушен бял равнец, за да се спасяват от болка и кървене след тежки битки.

Чаят от бял равнец оптимизира функциите на жлъчката и черния дроб, съдейства за преодоляване на инфекциите в тези важни органи, като потиска възпалението и неутрализира болезнените спазми. Народната медицина препоръчва чай и запарка от бял равнец при болезнени спазми в корема, чревни възпаления, увеличено и болезнено газообразуване.

Билката неутрализира стомашните киселини и стабилизира функциите на стомаха, предпазва от вътрешни кръвоизливи или съдейства за по-бързо възстановяване след вътрешно кървене. С чай от бял равнец или 2-3 чаши умерено силна запарка може да се подпомогне работата на сърдечносъдовата система, да се балансира състоянието при гръдна жаба. Продуктите с бял равнец имат благотворно въздействие и върху дихателната система. Едно от важните му въздействия е свързано с кръвотворната функция на костния мозък.

„За чаша чай от бял равнец е достатъчна една препълнена лъжичка билкова маса. Залива се с 250 мл вряла вода и след няколко минути, след като поизстине, се прецежда“, казва Лили Димкова. За нея пиенето на целебната напитка е закон.

„Освен това всяка вечер плискайте вода със стайна температура върху затворени очи. 12 пъти върху едното, 12 пъти върху другото, след това повторете 13 пъти първото, 13 пъти второто. Общо 25 пъти за всяко око. Това изчиства добре очните дъна. Аз го правя цял живот“, допълва наследничката на Петър Димков.

„За да сме здрави и красиви, преди всичко трябва да сме добри. Гневът, ревността и злобата ни ядат отвътре. Те неминуемо се отразяват върху лицата ни. Когато развиваме у себе си положителни мисли и действия, бръчките ни ще са благородни и ще са белези на доброта“, категорична е дълголетната художничка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лили Иванова слабее и вае тяло с турска диета: Тайната на примата е много интересна
Next: Обрат! Защо свалиха Капките

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.