Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 90-годишна изселничка със сълзи се върна в Родопите и каза нещо трогателно
  • Новини

90-годишна изселничка със сълзи се върна в Родопите и каза нещо трогателно

Иван Димитров Пешев септември 21, 2023
adfsgfdhfghtrhtr.png

Камъкът си тежи на мястото, казва баба Селиме

Купува апартамент в Турция след „Голямата екскурзия“

90-годишна изселничка със сълзи на очи се върна у дома в Родопите.

Дълги години баба Селиме е работила в тъкачния цех в родното й село Богатино, преди „Голямата екскурзия“ на комунистическия режим да я прогони в Турция.

Възрастната родопчанка пропътува преди броени дни стотици километри от Бурса до Богатино, за да вдиша въздуха на родния край, да прегърне близки и познати.

Тя е родена през 1931 г. в многодетно семейство в друго китно родопско селце – Млечино.

На 18 години се омъжва в съседното село Богатино.

Със съпруга си Ахмед, починал преди 5 години, са били сплотено семейство и са отглеждали с голяма любов и всеотдайност своите наследници. Има трима синове, една дъщеря и 20 внуци и правнуци.

„Любовта към родната къща и родната земя не се забравя никога.

Тук винаги е красиво и спокойно. Потъваш в уюта на родния край. Камъкът си тежи на мястото“, казва 90-годишната Селиме Шентюрк от Бурса.

На млади години жената е тъкала вълнени одеяла за войниците ни на фронта през Втората световна война, занимавала се е и с тютюнопроизводство и животновъдство.

Разказва, че през 1989 г. е била прогонена от родната си страна в Турция.

Заедно със семейството си заминават при сина си Нермин в Бурса, който се е изселил през 1978 година.

„Много бе трудно да напусна родния си край и да започна нов живот далеч от дома си. Сега обаче не съжалявам. Работихме много и купихме апартамент в изселническия квартал „Кестел“, разказва баба Селиме.

Съветът й към младите хора е да работят, да обичат родния си край и да уважават по-възрастните.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Един мъж се върна от Лондон с думите: Продадох най-хубавите години от живота си за пари
Next: Родна астроложка със смайващи думи за Мира Добрева

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.