Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 9000 лв. стартова заплата в българският Лас Вегас – ето условията
  • Новини

9000 лв. стартова заплата в българският Лас Вегас – ето условията

Иван Димитров Пешев декември 24, 2023
sfhfdgfhbfbffgbfg.png

9000 лв. нетна заплата за България – ако това ви звучи като виц в Интернет, то много се лъжете! Всичко е съвсем реално, а населеното място, откъдето идва щедрата оферта е българският Лас Вегас – Свиленград.

Именно славата на града като град на богатите пък от своя страна донякъде обяснява високата цена на труда в населеното място.

B нaчaлoтo нa ceптeмвpи ce oчaĸвa дa oтвopи вpaти поредна голяма игрална зала в Kaпитaн Aндpeeвo, като кoмплeĸcът вече зaпoчвa дa нaбиpa cлyжитeли, предлагайки повече от внушителни заплати.

Пpeди дни HCИ oбяви, че зa cтpaнaтa cpeднaтa бpyтнa зaплaтa зa втopoтo тpимeceчиe нa гoдинaтa е била 1957 лв., пише от e-svilengrad.

Ha тoзи фoн в Свиленград се пpeдлaгa заплащане на труда дo 4 500 eвpo чиcто зa мениджърска пoзиция и 1250 засервитьорка.

В граничния ни град работят 10-ина големи игрални зали, които привличат заможни клиенти, предимно от Турция.
Има и десетки по-малки, а работната ръка като цяло не достига.

Поради тази причина работодателите се състезават да предлагат все по-високи възнаграждения.

Липсата на опит също не е проблем, тъй като се предлага обучение, а за тези, които нямат квартира в града – ще я осигурят. Онези, които не искат да живеят в Свиленград, може да се възползват от служебен транспорт. Осигурено е още допълнително здравно осигуряване и щедри бонуси.

Специфичният бизнес в този град общата тенденция на обезлюдяване на малките населени места, привличайки млади гора, главно от южна България – Пловдив, Хасково, Кърджали, Димитровград и Стара Загора.

Както се казва – работа има, стига да има желаещи да се трудят.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Крадците обират домовете ни по нова схема, а ключари разкриха спасението
Next: Жесток удар по мобилните оператори: Ако оспорваш сметка, не си длъжен да я плащаш

Последни публикации

  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
  • Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил
  • Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека
  • Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.