Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 91-годишна баба тръгна да продава дома си, а щом купувачите го видяха онемяха
  • Новини

91-годишна баба тръгна да продава дома си, а щом купувачите го видяха онемяха

Иван Димитров Пешев декември 28, 2022
nasbashasbasfas.jpg

В днешно време да намериш идеалния за теб и семейството ти дом може да се окаже доста сложна задача.

Често пъти щом влезем в даден дом оставаме напълно безмълвни – понякога от потресаващо неприятната гледка, а друг път от красивия ремонт и обзавеждане.

Сега от jenata.blitz.bg ще ви предложим да надникнете в една необикновена къща, която преди време бе обявена за продан. Тя е собственост на 91-годишна бабка, която живее в Щатите.

Не изпускай тези оферти:

На външен вид къщата й не е нищо особено. Но това е само на пръв поглед. Щом кандидат-купувачите надникнали зад стените й всичко останали супер изненадани от видяното и веднага започнали да се запарят за цената.

 

Трябва първо да отбележим, че това, което възрастната жена е направила е дело на човек, с безупречен вкус, много търпение и око за малките детайли.

Да започнем от коридора.  Стилен интериор – така може да се определи входното антре, което е в пастелни цветове.

Стилното обзавеждане от средата на 50-те години остава непокътнато за поколенията.

И в тази стая всичко е хармонично подредено и дори и най-малкият детайл е успешно съчетан.

 

Всяка стая е отделна вселена. Признайте си – не ви ли се иска да започвате сутрините си в такава кухня?

Кухненски ъгъл в розово. Тук можете да четете, да се занимавате с творчество, да говорите с приятели и какво ли още не. Старата жена е прекарвала много време тук!

Лилавото е бил любимият цвят на съпруга на 91-годишната дама. Именно затова и спалнята им е била в този цвят. Невероятна е, нали?

Другата спалня пък е в розово.

Това със сигурност е баня, в която искате да останете за по-дълго.

Тази стая може безопасно да се използва за заснемане на филма или просто за гледане на филм, отмора или купон с приятели. Да не говорим колко е хубаво, че си има собствен бар

И мокрото помещение изглежда като извадено от списание за образцов дом.

Градината също е прекрасна! Добре поддържаните растения допълват приятното впечатление на райската къща.

Е, сега разбрахте ли защо всеки мераклия за този дом е започнал да наддава веднага с надеждата да я купи? А вие бихте ли живели в страхотната къща на тази 91-годишна бабка? Споделете с нас в коментарите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Куче плувало 11 часа, за да помогне на стопанина си. Най-преданият приятел
Next: Почина именитият гинеколог и създател на първата частна болница в Бургас доц. д-р Михаил Михайлов

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.